— Да. Оксикодон, хероин, транквиланти. Те го успокояваха, но Били не харесваше спокойствието. Той беше дивак. Плашеше хората до смърт.
— Вас плашеше ли ви?
— Аз не се плаша лесно.
Това прозвуча като констатация на факт, а не като перчене.
— Беше ли насилник?
Смит не отговори веднага.
— Не бих казал, че беше. Насилниците обичат да тормозят слабите. Били заплашваше всички. Просто си беше такъв.
— Вас заплашвал ли ви е?
Смит се засмя.
— Ръсеше всякакви глупости, сещате се. Но никога не съм ги приемал сериозно.
— Защо?
— За да те заплашва нещо, трябва да го чувстваш като заплаха, а аз никога не съм го чувствал така.
— Колко опасен беше?
— Когато е притиснат, всеки е опасен. Вие сте полицай. Знаете как е.
— Колко опасен беше в сравнение с други хора, които познавате?
— В сравнение с бандитите, които могат да застрелят човек само защото е мигнал неправилно, Били не беше такъв. Той си следваше определена линия.
— Твърда линия ли?
— Така ми се струва. Но повечето хора не я разбираха. Били имаше навика да заплашва с усмивка — да каже, че ще ти отреже пишката и ще я пъхне в задника на майка ти, сякаш идеята е толкова забавна, че няма търпение да я осъществи.
— Това само приказки ли бяха?
— Доколкото знам, всички тези мъже все още имат пишки.
В съседната стая се чу шум от прахосмукачка.
Смит погледна пластмасовия часовник на китката си.
— Време е за почистване. Повечето хора в момента са на работа. Да работиш е едно от условията тук. Онези, които не са си намерили работа, поддържат къщата. — Замълча за момент. — Имате ли други въпроси?
— Знаете ли, че Тейт е главният заподозрян за три убийства?
— Видях по телевизията.
— Изненада ли ви?
— Цената на това да си Били е, че винаги ще си заподозрян за всички лоши неща, които се случват в радиус от един километър около теб. Но ако наистина той е извършил тези убийства, тогава бих казал, че нещо в главата му е превъртяло.
— Спомняте ли си хора, с които е бил близък?
Смит поклати глава.
— Той не беше от хората, които се сближават с когото и да било.
— Имате ли представа къде би избягал, ако иска да се скрие?
— Имаше връзка с мащехата си. Може би все още има.
— Някой друг?
— Беше хвърлил око на Лори Стрейн. Но това може да се каже за половината мъже в окръга.
— Вие познавахте ли я?
— От разстояние. На ваше място бих внимавал с нея.
— Защо?
— Някой по-религиозен би казал, че тя е жена без душа.
— Познавахте ли Ангъс Ръсел?
— Познавах го. Той имаше репутация на човек, с когото не е хубаво да се ебаваш. Когато чух, че с Лори са се събрали, си казах: „Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак“.
Гърни не беше сигурен дали Смит изясни представите му за Тейт или още повече ги обърка. Когато за последен път огледа кабинета, погледът му се спря върху снимката в рамка на масата зад Смит. Наведе се напред, за да я разгледа по-добре.
— Това вие ли сте?
— Да, аз съм.
Вторият мъж му се стори познат.
— Може ли да погледна?
Смит му даде снимката.
Гърни разбра защо човекът му е познат. Беше губернаторът на щата.
Може би изненадата му пролича, защото Смит обясни:
— Тук постигнахме известен успех, като помагаме на бивши затворници, лежали за престъпления, свързани с наркотици, да се приспособят към външния свят. Хората нямат представа колко е трудно. Програмата ни веднага привлече вниманието на губернатора. Дойде със снимачен екип и това много ни помогна за набирането на средства.
— Впечатлен съм.
Смит отговори със същия делови тон, с който като че ли се отнасяше към всичко:
— Като се има предвид откъде идвам, единственото, което ме впечатлява, е, че съм още жив.
Четвърт час по-късно Гърни седеше в колата си на една пресечка от „Свободни и трезви“ и размишляваше върху чутото от Джон Смит, като се опитваше да реши какво да прави по-нататък.
Погледна телефона си и видя, че има две съобщения, получени по време на срещата му със Смит. Първото беше от Мадлин, която му съобщаваше, че вечерята им със семейство Уинклър и Джери Мъркъл ще бъде в 19:00. Второто беше от Морган, който питаше дали е погледнал изявленията на Сайлъс Гант.
Въпреки че нямаше особено желание да го прави, Гърни отвори имейла на Морган и кликна върху връзката към един новинарски сайт, където бяха събрани серия от туитове, публикувани от Гант, започвайки от 1:05 ч. същия ден.
„Къщата на самопровъзгласилата се ВЕЩИЦА, свързана с БИЛИ ТЕЙТ, пламна. АДСКИ ОГЪН?“