Выбрать главу

„Слугите на ДЯВОЛА ще обвинят моите последователи за нападението над тази покварена къща. Позор за тези ЛЪЖЦИ!“

„Те разпространяват ЛЪЖИТЕ си — докато САТАНАТА, в тялото на БИЛИ ТЕЙТ, точи ножа си. ИСКА КРЪВ!“

„ЛЪЖЛИВИТЕ МЕДИИ искат да ни ЗАГЛУШАТ И ОБЕЗОРЪЖАТ.

Стани с нас сега! Ще ПОБЕДИМ!“

Имаше още пет в същия пламенен тон и всичките съдържаха едно основно послание: всеки намек, че Църквата на патриарсите е нарушила някакъв закон или провокира насилие, е не само лъжа, но и дяволска конспирация срещу праведните. Всичко, което се случваше в онова леговище на вещици, беше резултат от нечестивата дейност на обитателите му.

Имейлът на Морган съдържаше връзка и към интервю, което Гант бе дал сутринта за „РАМ Толк“ — предаване, крепящо популярността си на омразата. Колебаеше се дали да го слуша, когато телефонът звънна.

Беше Словак.

— Гърни.

— Благодаря, че вдигнахте. — Полицаят звучеше разтревожено.

— Какво е станало?

— Намерихме оранжевия джип!

— На Хароу Хил?

— От страната на Аспърн. На около километър от къщата му. В гъсталака. Бяхте прав за хеликоптера. Джипът беше невидим от въздуха.

— Нещо интересно в него?

— Да, сър! Кървав скалпел под шофьорската седалка. Кървав парцал на пода. Петна от кръв по облегалката — където би трябвало да се е облягал Тейт.

— Някакви видими отпечатъци?

— Кървави петна по кормилото и ръчната спирачка. На волана са размазани, но тези на дръжката на спирачката изглеждат добри.

— Изглежда, че сте намерили златна мина, Брад.

Всъщност златото изглеждаше твърде много, но Гърни не искаше да споменава съмненията си.

— Екипът на Барстоу отиде ли на мястото?

— Сега ще им се обадя. Исках да ви информирам възможно най-скоро.

— Оценявам го. Казахте ли на Морган?

— Да, сър, но той отиде да види жена си. Обадиха му се от хосписа. Надявах се да дойдете вместо него.

— Мога, но съм на поне час път оттам.

— Няма проблем. Ще останем тук много по-дълго. Най-добрият път е по алеята зад къщата на Мейсън. Обадете ми се, когато стигнете. Ще изпратя едно от момчетата да ви вземе.

— Уведомихте ли Аспърн?

— Не мога. Началникът заповяда всички контакти с кмета да минават лично през него.

— Това е друго, Брад. Няма нищо общо с официалната роля на Аспърн като кмет. Трябва да бъде уведомен, че колата на заподозрения е на негова територия и я разглеждаме като веществено доказателство. Уликите, които сте открили, свързват джипа с поне едно местопрестъпление, което прави мястото продължение на това местопрестъпление. Тъй като е в имота му, Аспърн трябва да бъде уведомен. Но ако случайно се появи там, трябва да го държите извън оградения район като всеки друг външен човек. Имате абсолютен контрол над мястото.

Вълнението изчезна от гласа на Словак.

— Добре… ако мислите, че така е най-добре.

Гърни отново съжали за участието си в разследването. Ако не беше приел молбата му за помощ, Морган вероятно щеше да се принуди да предаде случая на Бюрото за криминални разследвания, разполагащо с цялата жива сила и технически ресурси на щата, за да се справи.

Вместо това сега се нагърбваше с все повече лична отговорност — заедно с тревожното усещане, че всяко ново откритие по случая носи много повече въпроси, отколкото отговори.

39

Час по-късно Гърни вече седеше в субаруто си на входа на горската алея, започваща от къщата на Мейсън. След като се обади на Словак, че е пристигнал, реши да използва времето, за да разгледа отново обекта и ако е отворена, плевнята, където бе намерил трупа на Линда Мейсън.

Първото нещо, което забеляза, беше, че поляните около къщата са прясно окосени — вероятно същия ден, съдейки по равната височина на тревата, вероятно от Грег Мейсън. Това издаваше маниакална подреденост — черта, която вероятно се беше засилила от емоционалния стрес след убийството на жена му.

Плевнята беше заключена, но тревата и растенията наоколо бяха подрязани.

Когато Гърни се върна при алеята, там вече го чакаше един форд „Експлорър“. Словак седеше зад волана на отворен прозорец.

— Реших да дойда да ви взема лично.

Гърни се качи и Словак потегли по тясната алея между дърветата.

— Радвам се, че дойдохте — каза, след като взе рязък завой. — Оставих съобщение за Аспърн, както предложихте, за да го уведомя, че сме намерили кола, използвана в престъпление, на неговия имот. Не знаех как да опиша мястото и затова му изпратих джипиес координатите.