— Защо просто не е използвал алеята до ливадата зад къщата на Мейсън?
— Може би пътят е по-бърз и по-безопасен — с всички завои в долната половина на алеята. Може би за да улучи подходящия момент. В този последен участък няма други къщи или коли, така че вероятно е подценил риска да бъде забелязан.
— Добре, и после какво?
— Когато стига до къщата, надрасква на входната врата символа на адския огън с един от скалпелите, които е взел от погребалното бюро, и изчаква Линда Мейсън да се прибере. Поваля я на земята, завлича я в плевнята и я вдига с кофата на трактора, за да улесни източването на кръвта. После влиза в дома ѝ, оставя посланието на тъмния ангел с кръвта ѝ на стената на горния етаж, качва се в джипа и се връща тук. Как ви звучи това?
— Съвпада с факта, че джипът е дошъл, заминал е и пак се е върнал. Но после какво?
— О, това е въпросът. Или може би не.
— Изпуснах връзката.
— Сценарият, който ви описах, е напълно логичен, но може би няма нищо общо с това, което наистина се е случило.
— Винаги ли сте толкова несигурен по средата на разследването?
— Често.
— Но обикновено стигате до истината, нали? Имам предвид наградата за разкриването на повече убийства…
Барстоу бе прекъсната от гневен глас:
— Какво, по дяволите, означава това?
Без да обръща внимание на ограничителната лента, Чандлър Аспърн се приближи до тях. Слабата му фигура бе въплъщение на концентрирана агресия.
Гърни протегна ръка.
— Стойте отстрани, господине. Това е забранена зона.
— Как пък не! Това е моя собственост. Никаква жълта лента не променя това.
— Боя се, че го променя, господине. Моля, върнете се в зоната извън лентата и с удоволствие ще ви обясня ситуацията.
— Не очаквах да се занимавате с такива бюрократични глупости.
Аспърн се обърна и се върна по пътя, по който бе дошъл, и Гърни го последва. Излязоха зад лентата, където Аспърн бе паркирал количката си за голф.
— Е — заяви той, — обяснете.
Гърни заговори спокойно:
— Уликите в колата показват, че е използвана при три убийства.
— Словак ми остави съобщение с подобно обяснение, но беше доста несвързано. Искате да кажете, че оранжевото нещо на алеята е джипът на Тейт?
— Мислим, че да.
— От колко време е на моя територия?
— Опитваме се да разберем.
— Кога смятате да го махнете?
— Веднага щом стане възможно.
— Това е безсмислен отговор.
— Това е единственият отговор, който мога да ви дам в момента.
— Добре.
От тона на Аспърн стана ясно, че това изобщо не е добре. Той се качи в количката за голф, зави рязко по тясната алея и се скри от поглед.
На връщане към джипа Гърни срещна Словак, който вече не изглеждаше толкова разтревожен, колкото преди.
— Свързах се с щатската полиция. Утре в десет сутринта ще доведат куче и треньор. Трябва да се попълнят някои документи, но не изглежда сложно.
— Хубаво. Знаете ли дали Кира планира да конфискува джипа?
— Не питайте мен. Тази жена командва собствено шоу.
Съдейки по тона му, шоуто беше неприятно непредсказуемо.
На Гърни започна да му писва от постоянните търкания между Словак и Барстоу, но не искаше да повдига въпроса, поне не и сега. Вместо това благодари на Словак за осигуряването на куче следотърсач и се върна по алеята до джипа.
Барстоу обясни, че ще приключи криминалистичната експертиза на джипа в рамките на час и да, имаше намерение да нареди транспортирането му до принудителния паркинг, но това щеше да се случи едва на следващия ден, защото имаше проблем със закарването му там. Нямаше ключ, а без него системата против кражба правеше запалването на двигателя почти невъзможно, а нямаше как да докарат пътна помощ по горските пътища. Най-близкият дистрибутор, който можеше да осигури резервен ключ, щеше да е готов сутринта. Така може би до обяд на другия ден джипът щеше да е на път за гаража.
Тъй като в момента нищо не го задържаше нито на Хароу Хил, нито някъде другаде в Ларчфийлд, Гърни се сети за Уолнът Кросинг и планираната вечеря с Уинклър. Това на свой ред му напомни за лалетата, които Мадлин го беше помолила да купи.