— Бяха неразделни — каза замислено Диърдри. — Пипа почина само седмица след Големия Бо.
— Четиринайсет години — повтори Денис. — По хиляда четиристотин шейсет и шест долара годишно. Това са двайсет хиляди четиристотин четирийсет и четири долара. Повече от десет хиляди долара за котка. За храна. Знаете ли какво яде алпаката? Трева! И най-важното…
Телефонът на Гърни иззвъня. Той го извади наполовина от джоба си и погледна дисплея. Беше Морган.
— Извинявайте, трябва да се обадя.
Една плъзгащата се стъклена врата водеше на задната тераса. Той излезе на хладния вечерен въздух.
— Гърни.
— Дейв! Чуваш ли ме? — гласът на Морган трепереше от вълнение.
— Да. Какво става?
— Лоринда Ръсел се обади. Каза ми, че току-що е застреляла Били Тейт!
— Какво?
— Застреляла е Били Тейт! Мисли, че е мъртъв.
— Как е станало?
— Нахълтал през оранжерията, както в нощта, когато е убил мъжа ѝ. Тя чула трясъка от счупени стъкла и грабнала един от пистолетите на Ангъс. Отишла в оранжерията, той тръгнал срещу нея със скалпел и тя го застреляла. Два пъти. Каза, че лежи на пода. Звучеше уплашена от кръвта. Колко бързо можеш да стигнеш дотук?
— След час, ако тръгна веднага. На кого каза?
— Изпратих униформени да обезопасят мястото и веднага ти се обадих. Ще извикам линейка, Фалоу, Словак, Барстоу. Побързай. Искам да си тук, когато разпитваме Лоринда.
— Когато говорихме с нея след смъртта на Ангъс, тя спомена, че е извикала охранителна компания да инсталират камери на другия ден. Ако има такива, изземи файловете.
— О, да. Ще го направя. Леле. Тейт е мъртъв! Надявам се да е мъртъв. Исусе. — Морган заекваше от вълнение. — Дай боже с това тази каша да приключи.
40
Гърни стоеше на терасата, взираше се в тъмната гора и се опитваше да намери логика в това странно развитие на събитията. През дългата си кариера бе видял много неочаквани обрати, но това сега беше различно. Беше пълна бъркотия. Вече се съмняваше, че досегашната му представа за случая има някаква реална основа.
Какъв мотив имаше Тейт да се опита да убие Лоринда? И от тактическа гледна точка защо не я беше убил заедно с Ангъс? Била е в съседната стая — удобна мишена. Ако не е искал да я убие тогава, защо сега?
Мадлин излезе на терасата.
— Проблем ли има?
— Морган току-що ми каза, че „тъмният ангел“, който е оставил посланието на плевнята ни, е бил застрелян. Тъй че случаят може скоро да приключи, но в момента нямам ни най-малка представа за какво беше всичко.
— Трябва ли да знаеш?
— Бих искал да знам.
След кратко мълчание тя смени темата:
— Случайно спомни ли си за лалетата?
— Всъщност да.
Гърни отиде до колата, извади саксиите и ѝ ги подаде.
— Трябва да тръгвам. Можеш ли…
— Да обясня, че са те извикали по спешност от полицията? Разбира се. Внимавай.
По пътя, който Гърни избра от Уолнът Кросинг за Ларчфийлд, нямаше движение и той караше доста над ограничението. Пълната луна високо в безоблачното небе къпеше пейзажа в сребриста светлина и правеше фаровете му почти излишни. Когато се спускаше от дългия хълм към Ларчфийлд, езерото по средата на долината беше като от живак.
Не след дълго излезе на Уотървю Драйв, мина покрай именията на брега и накрая стигна до къщата с малка веранда, където беше убита Мери Кейн.
Защо точно тя, а не Руби-Джун Хупър, която бе видяла Тейт на по-малко от километър оттук? — за двайсети път се запита Гърни. Можеше ли тази малка тайна да е ключът към същността на този случай?
Веднага след къщата на Кейн той зави по частния път към имението на Ръсел и мрежата от горски алеи на Хароу Хил. Както си спомняше от предишното идване с Морган, чакълестата алея правеше серия от тесни завои — трудни на дневна светлина и истинско изпитание през нощта.
Накрая стигна до внушителната каменна стена на имението и спря. Отворената порта беше препречена с найлонова лента. Млад полицай се приближи с голям фенер до страничния прозорец на колата и за миг освети лицето му.
— Детектив Гърни?
— Да.
— Може да минете. Всички коли паркират до предния портик.
— Благодаря. Мъртъв ли е?
— О, да, мъртъв е. С моя партньор бяхме първите пристигнали полицаи. Един поглед беше достатъчен. Два куршума. Един в гърдите, друг през челюстта. Пръснал му е главата. Единственото, което е попречило мозъкът му да се разхвърчи из оранжерията, е бил суитшъртът.
Полицаят свали лентата и Гърни влезе през отворената порта по алеята между високите дървета. Спря субаруто до другите коли при портика — три патрулки, доджа на Словак, колата на моргата, мерцедеса на Фалоу, джипа на Морган, тойотата на фотографа и микробуса на Барстоу. Когато слезе в студения нощен въздух, дисплеят на таблото му показваше 22:15.