Накрая джипиесът го изведе от щатското шосе на Скийл Суомп Роуд, криволичещ второстепенен път през поле, осеяно с гнили дървесни стволове, стърчащи сред плитки боброви езерца. Малко след тресавищата избеляла табела оповестяваше началото на Семетри Флатс. Единствената забележителност през следващия километър беше „Дик и Дела“ — старовремска закусвалня, около която бяха паркирани няколко пикапа. След още километър и половина беше табелата, приветстваща го в Бастенбург.
При навлизането си в търговския район на града, Скийл Суомп Роуд вече се казваше Сентрал Стрийт, с ограничение на скоростта четирийсет километра в час, което даде на Гърни достатъчно време да разгледа главните забележителности на градчето.
Освен двете заведения за бързо хранене на известни вериги той мина покрай пункт за предаване на алуминиеви кутии „Бързи пари“, магазин за дрехи „Почти неупотребявани“, бирария „Жадни момчета“, пицария и пералня „Мария“, „Рая на пушача“, „Отвари и лосиони Тъмна луна“, храна за вкъщи „Златен дракон“, клуб за бойни изкуства „Железен мъж“, заложна къща, съдебен поръчител, безименна бензиностанция, два салона за татуировки и фризьорски салон със студио за маникюр.
На фасадата на последния магазин, покрай който мина, висеше табела с надпис:
След търговския район пътят постепенно се заизкачва към далечен хребет. Когато Гърни беше на половината път до върха, покрай него профуча тъмносиньо беемве със скорост най-малко два пъти над разрешената въпреки лошото състояние на пътната настилка и спряната отстрани на пътя полицейска кола от шерифството на Бастенбург. Скъпият автомобил прелетя край нея, но патрулката не помръдна от мястото си. Докато я задминаваше, Гърни забеляза, че полицаят вътре изглеждаше достатъчно бодър, но не показваше желание да преследва нарушителя.
От върха на хълма се откри гледка към следващата долина и той остана изумен колко различна е от тази, през която току-що бе минал. Вместо запустели боброви езера и тресавища, през смарагдовозелените ливади се извиваше блестящ поток. В средата на долината потокът се разширяваше в небесносиньо езеро с жълто-зеленикави върби на брега. Единият край на езерото граничеше със село като извадено от пощенска картичка, рекламираща Нова Англия, по средата на което се издигаше бяла църковна кула.
Пътят се спускаше леко между безупречно окосените ливади към този приказен свят и малко преди него отстрани се виждаше табела — медни букви на тъмносин фон, които известяваха: „Ларчфийлд“. Дори пътната настилка тук беше различна — по-гладка, по-равна, без пукнатини и закърпени дупки като в Бастенбург.
Когато минаваше през едно кръстовище в близкия край на езерото, Гърни забеляза, че Скийл Суомп Роуд сега се нарича Уотървю Драйв — пътя с гледка към водата. Шосето преминаваше почти по самия добре поддържан бряг на езерото, покрай върбите, които беше видял от хълма, до началото на селския площад. Джипиесът насочи Гърни по Котсуолд Лейн и веднага му съобщи, че е стигнал целта си. Часовникът на таблото показваше 8:59.
Той спря до бордюра под огромен клен, едва започнал да се разлиства. Огледа се и си помисли, че може би навигацията му греши или Морган му е дал грешен адрес. Отляво беше самият площад — приличащ повече на парк правоъгълник с идеално окосена трева, покрити с чакъл алеи, каменни пейки и цветни лехи с бордюри от чемшир. Вдясно от него имаше сенчест тротоар и три големи викториански къщи, чиито широки веранди бяха заобиколени с люляци. Никъде не се виждаше нищо, което да прилича на полицейски участък.
Гърни успя да види само адреса на единия стълб на верандата на най-близката сграда. Точно този беше номерът, който бе въвел в джипиеса си. Тръгна по постланата със сини плочки пътека към верандата. До входната врата висеше скромна табела. Точно когато Гърни се приближи достатъчно, за да прочете надписа — „Полицейски участък Ларчфийлд“, вратата се отвори и на входа се показа Майк Морган.
— Ето те! Вече започвах да се притеснявам!
Гърни махна с ръка към къщата.
— Това ли е полицейският участък?
— Да. Ще ти разправям по-късно. Сега трябва да тръгваме за имението на Ръсел. — Посочи алеята до къщата. — Вкарай си колата отзад. Ще отидем с моята.
Гърни закара субаруто на паркинга зад къщата, където видя три патрулни коли с емблемата на полицията в Ларчфийлд, два доджа „Чарджър“ без идентификационни знаци и шевролета на Морган. Когато слезе от колата си и се качи в джипа на Морган, видя, че дворовете зад двете съседни викториански сгради също са павирани паркинги. Колите в единия бяха цивилни и като цяло скъпи. В другия имаше сребрист лексус с вдигнато на крик задно колело.