Страйкър се втренчи в стопкадъра.
— Това ли е жената, която толкова се шокира при вида на кръв, че не можеше да остане в къщата? — Погледна Морган. — Сериозно?
Морган се размърда неловко на стола.
— Лоринда е… особен човек.
— Особена жена, чийто съпруг е бил брутално убит миналата седмица, за която буквално е било въпрос на секунди да ѝ прережат гърлото, която току-що е застреляла човек, а седи там като кралица на спокойствието. — Страйкър разпери длани, сякаш търсеше обяснение. — Взема ли наркотици?
— Доколкото ни е известно, не — отговори Морган.
След като той пусна видеото, първият глас, който се чу, беше този на Гърни, идващ някъде извън обсега на камерата:
— Както вече обясних, госпожо Ръсел, показанията ви се записват. Моля, опишете възможно най-подробно всичко, което се случи тази вечер — като се започне от това, къде бяхте и какво правехте, когато усетихте първите признаци за възможно проникване с взлом.
Немигащите очи на Лоринда бяха втренчени от екрана във всеки, който би могъл да гледа видеото — резултат от това, че не гледаше Гърни, а директно в камерата, поставена до него.
Заговори с глас, който не издаваше нито емоция, нито географски корени:
— Беше девет часът. Бях в кабинета на първия етаж. Тъкмо щях да се обадя на някого и забелязах часа на телефона си.
— На кого щяхте да се обадите? — попита гласът на Гърни зад камерата.
— На Данфорт Пийл, за да му кажа, че съдебният лекар е готов да освободи трупа на Ангъс и бих искала да обсъдим приготовленията за погребението.
— Не беше ли малко късно да му се обаждате?
— Тогава се сетих. Трябваше да се погрижа за това. Не обичам да отлагам.
— Приключихте ли с разговора?
— Пийл не вдигаше. Включи се гласова поща.
— Оставихте ли съобщение?
— Не. Тогава чух трясъка от счупено стъкло. Идваше от оранжерията.
— И какво направихте тогава?
— Отидох до шкафа, където Ангъс държеше един от пистолетите си. „Глок-9“. Извадих го, свалих предпазителя и отидох в оранжерията.
— Не ви ли хрумна да се обадите на спешния телефон?
— Не помня.
— Или на вашия градинар? Той няма ли апартамент над гаража?
— Ходи да спи при жена си в Бастенбург.
— Добре. Значи така, отидохте в оранжерията. И тогава какво?
— Първо нищо. Има коридор, който свързва главната част на къщата с оранжерията. Изчаках там около минута, докато очите ми свикнаха с лунната светлина. Отново чух чупещо се стъкло. Тогава видях някой да бута вратата на оранжерията.
— Колко ясно го видяхте?
— Достатъчно ясно, за да видя, че носи суитшърт с качулка и има черен белег на лицето. Видях и нещо в ръката му — нож с късо острие. Вдигнах пистолета. Излязох от коридора в оранжерията. Казах му да не мърда и да хвърли оръжието. Той остана напълно неподвижен за няколко секунди и после се втурна към мен с ножа.
— Добре ли видяхте ножа?
— Блестеше на лунната светлина, проникваща през стъкления покрив.
— И после?
— Дръпнах спусъка — мисля, че два пъти. Той падна на пода точно пред мен. Отстъпих назад. Не мърдаше. На гърба на качулката му имаше тъмно петно, което растеше. Не можех да го гледам. Самата мисъл за… После… върнах се в къщата. И тогава се обадих в полицията.
— Направо на началник Морган?
— Да.
— А не на 911?
— Ангъс винаги казваше: обади се на този, който командва парада, всичко друго е загуба на време.
— Връщахте ли се в оранжерията по някаква причина, преди полицията да дойде?
— Не.
— Къде отидохте?
— На една пейка във вестибюла, до входната врата.
— Направихте ли други обаждания?
— Не.
— Какво направихте с пистолета?
— Държах го. Когато първият полицай пристигна, му го дадох.
— Влизахте ли в оранжерията по някаква причина, след като полицията дойде?
— Не. Казаха ми, че имало много кръв.
— Когато се обадихте на началник Морган, му казахте, че сте застреляли Били Тейт, нали?
— Да.
— Какво ви накара да помислите, че е Тейт?
— Изглеждаше точно като Тейт на видеото, което даваха по телевизията. Суитшъртът с качулка. Черният панталон. Белегът на лицето му. И влезе през същата врата, която Тейт е използвал в нощта, когато уби Ангъс. Току-що бях сменила стъклото.
— Когато ви казаха, че това е Чандлър Аспърн, преоблечен като Тейт, каква беше реакцията ви?