— Обаче?
— Имам лошо предчувствие.
44
След като нанесе още един слой боя върху вратата на плевнята и подряза бързо растящите издънки на форзицията до нея, Гърни посвети остатъка от деня на самоходната си косачка. Времето беше по-влажно от обичайното за началото на май, тревата растеше бързо и пътеките около имота започваха да се сливат с ливадите, които ограждаха.
Когато Мадлин минаваше през такава обстановка, природата я очароваше с дребните детайли от красотата си — дивите цветя, песните на ливадните птици, пъстротата на пеперудите. За Гърни това бе просто ненатрапчив фон на собствените му мисли. Сега, докато караше косачката по слънчевата граница на горната ливада, тези мисли се лутаха по тъмните пътеки между неразрешените въпроси на случая.
Най-озадачаващи за Гърни бяха мотивите на Аспърн, не само за надраскването на плевнята му, но и за нападението над Лоринда Ръсел. Друг проблем беше изчезването на Рандъл Флек, което изглеждаше като ехо от изчезването на враговете на Ангъс Ръсел по-рано. Нямаше очевидна връзка между тези стари събития и новите. Но дали наистина? Така течаха мислите му — обикаляха в кръг, без да водят до нищо.
След вечерята реши да се обади на Майк Морган и да сподели притесненията си.
Реакцията на Морган беше гневна и пренебрежителна.
— За бога, Дейв, прекарах два часа с Кармъди този следобед, за да ошлайфаме заключителното ни изявление пред медиите. Гладко, аргументирано, свързано. Записахме го и го изпратихме до всички медии, които отразяват случая. Сега ми се обаждаш със съмнения, които пробиват дупки в цялата ни логика, това ли искаш да ми кажеш? Какво, по дяволите, очакваш да направя?
— Реагира по същия начин, когато поставих под въпрос ролята на Тейт в убийствата и после отново, когато повдигнах въпроса за беемвето на пътя за къщата ми. Не искаше да чуеш за това.
— Добре. Но какво да правя сега? Да дам опровержение?
— Не искам да разгласяваш нищо на този етап. Единствено искам да споделя въпросите, които ме безпокоят. Не те ли гложди това, че не знаем защо Аспърн се е опитал да убие Лоринда и защо го е направил точно онази нощ?
— Животът е пълен с въпроси, на които не мога да отговоря. Не можем ли просто да оставим нещата така? За бога, Дейв, откажи се!
Оставяйки Морган на ръба на паниката, Гърни затвори. Докато седеше на терасата в сгъстяващия се здрач и гледаше как вечерният бриз поклаща стръковете на аспержите, отново го загложди един въпрос, който му беше хрумнал и по-рано. Дали Ръсел беше назначил Морган за шеф на полицията въпреки слабостите му… или заради тях?
На другата сутрин се събуди в по-прагматично настроение. След като Морган бе твърдо решен да спусне завесата над случая, отношенията на Гърни с полицията на Ларчфийлд явно скоро щяха да приключат. Той реши да се подготви за този момент.
Облече се, включи кафеварката и се обади на Словак.
— Добро утро, сър, как сте?
В гласа на младия полицай звучеше радост от успешно приключеното разследване.
— Добро утро, Брад. Искам копие от материалите по случая „Ръсел“ с последните бележки и стенограмите от разпитите, както и флашка със записите от охранителни камери и снимките от местопрестъпленията. Ще бъда там в 9:30. Можете ли да ми ги приготвите дотогава?
— Разбира се.
Не че смяташе да води частно разследване на официално приключения случай. Искаше само да се увери, че не е пропуснал нещо. Поне така си казваше.
Без да събуди Мадлин, веднага тръгна за Ларчфийлд. За сметка на предишния слънчев ден, сега времето беше променливо и заплашваше с гръмотевични бури. Гърни спря на Котсуолд Лейн пред полицейското управление. Веднага щом влезе, дежурният сержант му подаде издут плик с документи.
— За вас от Словак.
Гърни взе плика и веднага си тръгна, за да сведе до минимум вероятността да се засече с Морган. Когато пак се качи в колата, отвори плика, за да се увери, че и исканата флашка е вътре. После обиколи еднопосочните улици около селския площад, изкачи хребета, разделящ Ларчфийлд от Бастенбург, и продължи обратно към дома.
Когато стигна в Уолнът Кросинг около 10:40, тъмните облаци се бяха сгъстили и се чуваха далечни гръмотевици. Докато паркираше до аспержите, дъждовните капки вече барабаняха върху предното му стъкло. Побърза да влезе в къщата, затвори френските прозорци до масата за закуска и взе лаптопа си от кабинета.