— И?
— Каза, че Аспърн бил в магазина му онази вечер и купил бутилка вино.
— И какво?
— Бутилка за триста долара.
— Защо е сметнал за необходимо да ви каже това?
— Каза, че тъй като Аспърн е бил в магазина само няколко часа преди да бъде застрелян, решил, че може да е важно. Мислите ли, че може да означава нещо?
— Трудно е да се каже — отговори Гърни. — Но го казвате, сякаш вие мислите, че може да е важно.
— Всъщност да. Помислих си, че може би виното е било, за да празнува… сещате се, по-късно онази нощ.
— Какво да празнува?
— Отърваването от Лоринда.
— Мислите, че е планирал да ѝ пререже гърлото и после да отвори виното, за да отпразнува победата?
— Няма ли логика?
„Никаква“ — помисли си Гърни, но замълча.
През останалата част от пътя до Уолнът Кросинг мислите му прескачаха от единия случай на другия, от Аспърн на Бълок, отпреди десет години в настоящето. Опитваше се да не придава твърде голямо значение на това, което му бяха казали съпрузите Флако. Десет години след събитията на „фактите“ в спомените им просто не можеше да се вярва. Спомни си уроците, които преподаваше в полицейската академия относно ненадеждността на свидетелите и прекомерната готовност на разследващите да им вярват.
Когато най-сетне се прибра, беше почти седем. Чиниите в мивката и звуците на виолончелото, идващи от стаята на горния етаж, показваха, че Мадлин вече е вечеряла. Отиде при печката и намери все още топла смес от ориз, миди и бок чой в уока. Приближи до подножието на стълбите и извика:
— Прибрах се.
— Добре — отговори Мадлин, без да прекъсва свиренето си. — Вечерята е в уока.
— Извинявай, че закъснях. Излезе нещо непредвидено.
Отгоре вместо отговор дойде само музика.
След като се навечеря, Гърни разчисти масата и отвори лаптопа. Знаеше, че най-добрият антидот срещу безполезните спекулации е дълбокото потапяне в морето от факти.
Отново пъхна флашката с всички видеа и снимки от местопрестъпленията. Разгледа всеки предмет, всеки детайл, докато очите му започнаха да се затварят.
Сутринта дойде с гръмотевици, последвани от пороя, който изглеждаше неизбежен миналия ден.
Когато Гърни влизаше в паркинга на „Абелардс“, ръмжащото Джи Ти О на Хардуик се появи от другия вход. Двамата слязоха едновременно от колите си. Дъждът най-сетне беше спрял, оставяйки големи локви на земята и свеж, чист аромат във въздуха. Влязоха и седнаха на обичайната си маса.
Марика дойде с малък бележник и молив в ръце. Косата ѝ, която преди няколко дни беше синя, сега бе платинена. Червилото ѝ беше ретро червено.
— Здравейте, момчета, какво да бъде днес?
Изглеждаше, като че ли играе ролята на сервитьорка в стар филм.
Хардуик поръча шварц кафе. Гърни поръча двойно еспресо. Хардуик заговори:
— Снощи гледах по телевизията приятеля ти Морган. Доста шибана история.
— Какво мислиш за това?
— Какво мисля за новината, че един дребен изрод с очи като кози дарадонки се е оказал престъпник? Всеки знае, че Ларчфийлд е гадна дупка, и затова идеята, че кметът на тази гадна дупка е сериен убиец, изобщо не ме впечатли. — Той замълча и погледна Гърни. — Но от съобщението ти изглежда, че ти не си голям почитател на този хепиенд.
Гърни сви рамене.
— Винаги остават нерешени въпроси, когато хората, с които най-много искаш да говориш, са мъртви.
— Въпроси като „неексплодиралата бомба“, за която спомена в съобщението си? За какво, по дяволите, става дума?
Ставаше дума за това, което Джордж и Кларис Флако бяха разказали на Гърни по време на посещението му в Криктън. Той разказа на Хардуик за последните събития — слуховете за „връзката“ на Хенли Бълок с непълнолетната Лори Стрейн, последвалото му напускане на гимназията в Ларчфийлд, преместването му в Криктън и пристрастеността му към алкохола.
— Същата Лори Стрейн, която по-късно е станала госпожа Ангъс Ръсел?
— Същата.
После Гърни разказа подробно наученото от съпрузите Флако за събитията в деня на смъртта на Бълок и главните действащи лица.
Хардуик реагира с обичайния си скептицизъм.
— Значи, когато Бълок е пукнал, при него са били брадат здравеняк и мъж с прошарена коса. Така ли?
— Брадат здравеняк, който е пристигнал с черен мотор, и елегантен нисък мъж със сребристосива коса.
— Мислиш, че здравенякът е бил някой от патриарсите на Гант, а дребосъкът — самият Гант, и че са били изпратени там от Ангъс Ръсел, за да очистят Бълок?