— Не.
— Благотворителни дружества?
— Мислеше, че всички са мошеници.
— А близки приятели? Местните институции?
— Не мисля, че имаше приятели. Що се отнася до институциите, един от възможните варианти е църквата на сестра му. Хилда Ръсел е епископалният пастор на „Сейнт Джайлс“ — църквата с бялата кула на площада. Друга възможност е колежът „Ръсел“, основан от дядото на Ангъс. Той е точно срещу езерото.
— Там ли беше началник на охраната?
— Да.
— Ангъс ли те нае за тази работа?
— Да.
— И после пак той те назначи за шеф на полицията?
— Да.
— Имаше ли пълномощия да го направи?
— Официално съм назначен от селския съвет.
— Но Ангъс неофициално е контролирал съвета?
— Ангъс неофициално контролираше много неща. Някои хора на ключови позиции му дължаха много — пари, услуги, премълчаването на срамни факти, които знаеше за тях, и така нататък. Той имаше огромна власт и обичаше да я използва.
— Как мислиш, че смъртта му ще повлияе на твоето положение?
Морган стисна зъби и хвана по-здраво кормилото. Понечи да каже нещо, но спря и започна отново:
— Много зависи от това, как ще се развие това разследване… колко гладко ще мине… колко ясен ще бъде резултатът.
— Как виждаш Аспърн в този процес?
— Не разбирам накъде биеш.
— Като приятел ли го възприемаш, или като враг?
— Определено не като приятел. Той не се отнася така с хората. Разглежда всичко от гледна точка на финансови съюзници и врагове — какво могат да направят за или срещу него.
Гърни кимна. Опита се да подреди всичко чуто от Морган в главата си. Но осъзна, че е твърде рано да класифицира информацията — все още имаше много неизвестни — и насочи вниманието си към околността, през която се движеха.
Уотървю Драйв следваше брега на езерото, което по бързата преценка на Гърни беше дълго около три километра и широко малко по-малко от километър. Къщите покрай него бяха разположени на големи зелени площи, спускащи се от пътя до самата вода. Парцелите бяха отделени един от друг с буйни зелени плетове от лаврови храсти и рододендрони. Къщите бяха предимно големи традиционни колониални сгради — боядисани в приглушена палитра от маслиново, сиво, кафяво и тъмночервеникаво, което напомняше на засъхнала кръв.
Автомобилите бяха също толкова луксозни, колкото и недвижимите имоти. Гърни погледна Морган, който замислено хапеше устните си.
— Какви хора живеят в Ларчфийлд?
— Общите им знаменатели са богатство, елитаризъм и готовност да платят баснословна сума за къща само и само да живеят близо до някой друг, който е готов да плати същата нелепо висока цена. Както обикновено, тези, които се смятат за каймака на обществото, всъщност са неговата утайка.
Гърни се изненада от това грубо мнение.
— Изглежда, мразиш да живееш тук.
— С Каръл не живеем тук. Не можехме да си го позволим, дори когато тя работеше. Живеем насред пущинака по пътя за Бастенбург. Насред нищото земята е по-евтина.
Тази нагласа на самосъжаление беше позната на Гърни от времето им в полицията на Ню Йорк. И продължаваше да го дразни. След около километър между блещукащото синьо езеро отляво и гъстата гора отдясно Морган намали и зави навътре в гората по черен път, обозначен с табела „Частен имот“.
— Това е подножието на Хароу Хил от страната на Ръсел.
Гърни погледна напред, където пътят започна да се изкачва стръмно през тъмната гора. Мрачната зеленина на клонестите канадски ели и стърчащите черни скали създаваха рязък контраст между хълма и приказния свят на Уотървю Драйв, от който току-що бяха излезли.
— Доста нерадостни подстъпи за богаташко имение — отбеляза Гърни.
Морган се усмихна мрачно.
— Веселието никога не е било от силните черти на Ръсел.
След поредица от завои в мрачната гора стигнаха до порта във висока каменна стена. Декоративните крила от ковано желязо бяха отворени, но входът през тях бе преграден с дълга жълта ограничителна лента. Зад лентата се виждаха два реда високи букови дървета, надвиснали от двете страни на дълга алея, постлана с бежов чакъл. В самия край на алеята Гърни видя портика на масивна правоъгълна каменна сграда. Не можеше да се отърве от усещането, че има нещо студено, почти нечовешко в идеалната геометрия на всичко това.
Млад полицай със значка от участъка на Ларчфийлд на ръкава и с бележник в ръка се появи изневиделица и погледна подозрително Гърни през предното стъкло. Морган свали прозореца си.
— Добро утро, Скоти.
— Добро утро, господин началник. Ако нямате нищо против, за протокола на огледа, трябва да запиша името на спътника ви.