— Това трябва да е той. Намери ли името на клиента?
— Добра и лоша новина. Мъжът, с когото говорих, беше управителят, а не служителят, който е дал колата. Тъкмо затваряха и служителят си беше тръгнал. Затова се обадих тази сутрин. Говорих със служителя. Коренно различна история. Много неясна. И слушай това. Твърдеше, че имало срив в системата и информацията за клиента случайно се е изтрила. И разбира се, описанието, което даде, е безполезно. Среден ръст, средно телосложение, обикновен глас, шапка, черни очила. Може дори да е била жена.
— Интересно.
— Лошата новина е, че не знаем кой е наел колата. Добрата новина е, че служителят очевидно е бил мотивиран да прецака системата за регистрация, което навежда на мисълта, че клиентът го е подкупил да скрие самоличността му, а това означава, че вероятно си прав, че превозното средство е било използвано за съмнителни цели.
— Хубаво е да знам, че се движа в правилната посока.
— Така сочат доказателствата. Но внимавай, Дейви, момчето ми. Който високо лети, ниско пада. Не искам да те видя затънал в куп лайна.
— Ще поддържаме връзка.
След като приключи разговора, Гърни веднага се обади на Словак.
— Брад, ще ви помоля за една услуга. Помните ли онези три църкви в Бастенбург, на чиито врати беше надраскано посланието на Тъмния ангел?
— Разбира се. Изпратихме патрули да разпитат всеки, който може да е видял оранжевия джип на Тейт в района.
— Трябва отново да изпратите хора и да разпитате за тъмносиньо беемве — и дали някой ще си спомни нещо за шофьора. Знам, че хората бързо забравят тези неща, но си струва да пробваме.
— Това ми звучи познато. Изчакайте един момент, ще отворя докладите от разпитите.
След минута-две Словак се обади отново.
— Знаех си, че има нещо познато. Управителят на денонощна пералня на една пресечка от една от църквите е казал, че във въпросната вечер на паркинга му е спряло, цитирам, „едно от ония лъскави беемвета“. Направило му впечатление, защото: „никой в Бастенбург няма пари за такова возило“. Не сме питали за подробности, защото търсехме хора, които са видели джипа на Тейт.
— Бихте ли отишли да го попитате дали е видял шофьора? И ще може ли засега това да остане между нас?
— Няма проблем.
Гърни помисли малко, преди да проведе следващото обаждане. Нямаше желание да безпокои Морган, но и не искаше да крие повече информацията, която би могла да обърне заключението по случая, вече представено пред медиите.
Морган вдигна след четвъртото позвъняване.
— Да? — гласът му звучеше глухо като олово.
— Майк? Дейв Гърни се обажда.
— Знам.
— Извинявай, че те безпокоя, Майк, но има някои неща, които трябва да знаеш за случая „Ръсел“.
Морган не отговори.
— Може ли да мина да те видя?
— Да.
Гърни попита Морган за домашния му адрес, вкара го в навигацията и потегли.
Красотата на майската утрин до голяма степен остана незабелязана, защото мислите му бяха заети с емоционалното състояние на бившия му партньор, което звучеше по-мрачно от обикновена скръб.
По-рано Морган бе казал, че къщата му се намира в пущинака извън Ларчфийлд — и сега Гърни се убеди в точността на това описание. Джипиесът го изведе от главното шосе на издълбан черен път, който се гърчеше няколко километра през заблатена горска местност, преди да стигне до дървена къща по средата на малка поляна. Тревата се нуждаеше от косене. Пред къщата имаше цветни лехи с увехнали теменужки и нарциси.
Гърни спря до джипа на Морган пред закритата веранда и слезе. На верандата имаше четири дървени шезлонга. Морган седеше на единия от тях. Косата му беше разрошена, лицето — брадясало, а ризата му изглеждаше намачкана, сякаш е спал с нея.
Гърни седна на най-близкия стол.
— Как си, Майк?
Морган се усмихна мрачно — депресията бе ясно отпечатана на лицето му.
— Случаят се обърка, нали? Това ли дойде да ми кажеш?
— Има доказателства, че нещата може да са по-сложни, отколкото си мислехме.
— Още по-сложни?
— Има проблеми с версията, която дадохме на Кам Страйкър.
— Проблеми?
— Сериозни съмнения.
— Боже. — Морган бавно поклати глава. — Няма край. Нещата само се влошават. Става все по-зле.
Гърни забеляза половин празна бутилка бърбън до крака на стола му. Почуди се дали Морган е не само депресиран и съсипан от скръб, но и пиян.
Морган се изкашля слабо, тялото му трепереше.
— Чу ли, че Пийл съди Фалоу? Обвинява го в груба некомпетентност. Че не е провел необходимите проверки, за да издаде вярно заключение за настъпила смърт. Че е нанесъл непоправими щети на погребалното му бюро и на личната му репутация.