— Но е трябвало да го застрелят прав, за да бъде траекторията на куршумите такава, каквато е била. Как са го направили?
— Отначало не можех да го обясня. Но си спомних, че видях в оранжерията устройство за преместване на тежките тропически растения — подемник с лебедки.
— Мислиш, че са използвали това съоръжение, за да го изправят и застрелят?
— Възможно е. Друго интересно е, че стрелецът е стрелял през долната челюст на Аспърн, за да създаде задна изходна рана, която да унищожи всички следи от предишния удар в тила.
Киселата гримаса на лицето на Хардуик се смени с по-обичайното му скептично намръщено изражение.
— Значи, след като са го застреляли два пъти, са го хвърлили на пода с лице надолу, сякаш е вървял към Лоринда, когато тя го е убила, и при падането му инерцията го е повалила напред?
— Така изглежда. Съучастникът си тръгва. Лоринда се отървава от доказателствата за по-ранното присъствие на Аспърн в къщата — като бутилката вино, която е изчезнала заедно с телефона му. Обажда се на Майк Морган и му казва, че току-що е застреляла Били Тейт. И по-късно всички приемат, че наистина не е познала Аспърн в лошата светлина, защото е носил дрехите на Тейт и е паднал по очи, след като го е застреляла.
— Адски умно — измърмори Хардуик. — Почти невероятно умно. Но е напълно възможно. Дяволски малко вероятно, но по-вероятно от първата част на сценария — където Тейт отива при Лоринда с неочаквано предложение да убие съпруга ѝ и тя веднага се обажда на приятеля си квартален убиец, който грабва шепа скалпели и почва да реже гърла. Това ми се струва безумно.
— Логистиката наистина изглежда заплетена, но мисля, че общата посока е вярна.
— И посоката е…?
— Първо мислехме, че Тейт е убиецът. После помислихме, че убиецът е Аспърн и се е опитал да натопи Тейт. Сега съм почти сигурен, че трети човек се опитва да натопи Аспърн.
— Този трети човек е съучастникът и наемен убиец на Лоринда?
— Да.
— И името на победителя е…?
— Мисля, че е Сайлъс Гант.
— Въз основа на какво? Една история отпреди десет години за това, как Хенли Бълок е умрял, след като е бил посетен от спретнат сивокос мъж и груб здравеняк с татуировка „Отис“ на кокалчетата на пръстите?
— Това, както и фактът, че църквата на Гант е получавала големи дарения от Ангъс Ръсел — по-скоро за услуги, отколкото от благотворителни намерения.
— По дяволите, Гърни, ти не просто седиш на края на чуплив клон, под теб изобщо няма клон!
Хардуик взе чашата си и отпи голяма глътка кафе.
Гърни сви рамене.
— Може би не разбирам съвсем логистиката. Нещата може да се окажат по-прости, отколкото си представям. Но съм убеден, че в основата на това, което се случва в Ларчфийлд, стои съучастие на злото. И искам да го докажа.
— Похвална цел, Шерлок. Някакви улики за тази цел?
Гърни допи кафето и отговори, като съзаклятнически понижи глас:
— Изнудването може да се окаже интересен подход.
Хардуик се облегна назад на скърцащия стол, с вид, че сериозно обмисля предложението, и измърмори замислено:
— Може би е печеливш подход, имайки предвид ресурсите, с които разполага богатата вдовица.
Гърни понякога трудно разбираше кога Хардуик се шегува.
— Ако оставим настрана истинското изнудване, което е тежко престъпление, симулацията на шантаж би могла да ни даде интересна представа за вината или невинността на Лоринда.
— Струва ми се, че се отказваш от златен шанс, който бог дава в ръцете ни. Но така да бъде. Казвай какъв е планът.
— Да изпратим есемес на Лоринда от анонимен предплатен телефон. Съобщението ще звучи така, сякаш е изпратено от някого, който тайно я е наблюдавал — и който не само е видял какво се е случило с Чандлър Аспърн в оранжерията, но и го е заснел. Може да завършва с искане за лична среща в дома на Ръсел — да кажем, утре вечер в осем — и искане за десет хиляди долара.
Хардуик се усмихна.
— Гадно. Как мислиш, че ще реагира?
— Ако казва истината за застрелването на Аспърн, естествената ѝ реакция ще бъде да се обади в полицията и да подаде сигнал за изнудването. Ако лъже, очаквам да извика наемния си убиец, за да се разправи с алчния шантажист.
— Очакваш, че наемният убиец е Сайлъс Гант?
— Или братовчедът Отис.
Хардуик смукна въздух през зъбите си.
— И така, кой ще стои под портика на имението, преструвайки се на изнудвача, докато преподобният Сайлъс и братовчедът Отис зареждат пушките?
— Никой. Това е най-хубавата част. Няма да има реална среща. Евентуална конфронтация би била катастрофа. Целта е само да разберем кой вариант ще избере Лоринда — полицията или наемния си убиец. И ако избере второто, ще бъде интересно да видим кой ще се появи, за да помогне за решаването на проблема ѝ.