— Значи само наблюдаваме?
— Точно така.
— Откъде? От върха на някое шибано дърво?
— Живеем в двайсет и първи век, Джак. Чувал ли си за устройство, наречено дрон?
— По дяволите, Гърни, дронът, който ти трябва за такова сериозно дистанционно наблюдение, не е играчка. Трябва да бъде безшумен, свръхстабилен, джипиес контролиран, с видеопредаване с висока разделителна способност и с батерия за най-малко половин-един час полет. Случайно да имаш такъв в багажника?
— Не, но мисля, че ти можеш да уредиш назаем за една нощ от приятелите си в Ню Йорк.
— Майната ти.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб.
Хардуик изпи остатъка от кафето си.
50
По пътя за Уолнът Кросинг Гърни се отби през магазин за потребителска електроника в един крайпътен търговски център и купи срещу пари в брой предплатен телефон с включени минути.
След като се прибра вкъщи, взе бележник и нахвърля чернова за съобщение в духа на това, което бе описал на Хардуик в „Абелардс“. После остави черновата настрана с намерението да я прегледа отново на свежа глава и да въведе окончателните поправки, преди да изпрати съобщението на Лоринда.
Междувременно извади копието от материалите по случая, изпратени му от Словак, и отвори частта, описваща подробностите за видеозаписа, направен в нощта на убийството на Аспърн. Надяваше се да намери информация за връзка с компанията, която е инсталирала камерата.
Наистина намери. Имаше телефонен номер, на който се обади.
След като каза името и номера на полицейската си карта, го свързаха с мениджъра по монтажите на компанията.
Да, той беше запознат с детайлите по случая „Ръсел“.
Да, имаше само една камера.
Да, това беше необичайно за къща с такива размери.
Да, бяха препоръчали допълнителни камери, но госпожа Ръсел настояла да действат постепенно.
Да, госпожа Ръсел избрала мястото за монтиране на първата камера. Всъщност дори посочила ъгъла и зрителното поле на камерата.
Гърни подчерта, че тези искания са поверителна информация, свързана с текущо разследване, и благодари на мениджъра за помощта.
Подобно на изчезването на телефона и бутилката вино, информацията за монтирането на камерата сама по себе си не доказваше нищо. Очевидното манипулиране на ситуацията от Лоринда можеше лесно да бъде оборено от всеки адвокат на защитата. Това обаче засили нарастващото му подозрение и бе допълнително основание за мнимия шантаж, който се канеше да проведе.
Рядко се беше случвало Гърни да е толкова убеден в нечие съучастие в убийство при толкова малко доказателства. Беше сигурен, че Лоринда няма да се обади в полицията. Не беше толкова сигурен за личното участие на Гант в смъртта на Аспърн. Надяваше се, че наблюдението тази нощ ще изясни нещата.
Следващото обаждане на Гърни беше до Словак.
— Брад, трябва да огледам къщата на Аспърн. Можете ли да изпратите някого да отключи утре сутрин?
— Мислите, че пропускаме нещо?
— Нищо конкретно. Всъщност нямам представа какво търся. Просто едно глождене, което понякога изпитвам — да мина отново през света на жертвата или извършителя и да видя всичко, което мога да видя.
— Добре, ще се погрижа вратата да е отключена. Ако имате нужда от помощ с преминаването, обадете ми се.
„Гложденето“ на Гърни беше съвсем реално. Но освен това искаше да използва имението на Аспърн като площадка за управление на дрона. То беше изолирано, но не много далеч от имението на Ръсел, така че ако някаква повреда наложеше дронът да кацне в гората, лесно можеше да го намери. И това, което бе казал на Словак, щеше да бъде полезно прикритие, ако някой го видеше там.
След като свърши тази работа, Гърни се върна към черновата на съобщението за Лоринда. Прочете го пак няколко пъти и направи няколко малки промени. После го въведе като есемес на предплатения телефон и го изпрати на мобилния номер на Лоринда.
Просто действие — с потенциал за съдбовни последствия.
Реши да отиде при Морган на другата сутрин, за да го информира за операцията. Въпреки емоционалното състояние на Морган уведомяването му за всяка голяма инициатива в разследването оставаше формална необходимост.
Но това беше за утре. След като не се сети за нищо друго, което се налага да направи по разследването, Гърни посвети останалата част от деня на строежа на кошарата за алпаки.