Выбрать главу

Когато Мадлин се прибра от клиниката, беше нарязал дъските на подходящите размери за стените, носещите греди и касата на вратата и ги бе подредил за употреба — но още не беше започнал с истинското строителство, защото знаеше, че и тя ще иска да участва.

Това постижение му вдъхна спокойствие и приятно чувство за добродетелност. Вечерята беше весела и безгрижна, с чести изблици на смях. Легнаха си по-рано от обикновено.

И съответно Гърни се събуди много преди зазоряване.

Еуфорията от предишната вечер се беше сменила с несигурността около убийствата в Ларчфийлд. Той знаеше, че няма смисъл да се опитва да заспи пак с тази плетеница от въпроси в главата.

Изкъпа се, облече се и си свари кафе.

На разсъмване седеше на терасата с втора чаша кафе и се опитваше да си представи как Морган ще реагира на обяснението за капана, който смяташе да заложи на Лоринда — и как Лоринда ще реагира на съобщението, което ѝ беше изпратил.

На разсъмване чу телефона си да звъни някъде в къщата. Изтича вътре, за да вдигне, преди да събуди Мадлин. С изненада видя на дисплея името на Кира Барстоу.

— Какво е станало?

— Помолих Кийт Борън, един от нашите компютърни специалисти, да анализира видеофайловете, за които питахте. Тази сутрин ми докладва, че е уверен в целостта на деветдесет и девет процента от цифровото съдържание, но има един процент, който го притеснява.

— Как го притеснява?

— Казва, че във видеото от погребалната агенция има звукова аномалия от три секунди.

— Каква е тази звукова аномалия?

— Каза, че звукът на отварящия се ковчег — звукът на пукащото дърво — създава особен звуково честотен отпечатък.

— Какво означава това?

— Сега провежда допълнителни анализи, за да разбере. Исках само да знаете, че сме открили нещо странно, след като поискахте този анализ. Ще ви се обадя, когато разбера повече.

Сега шансът да се върне в леглото за някакво подобие на сладък сън бе нулев. Като още едно усложнение в допълнение към поредната странност в този случай, вече изобилстващ със загадки, беше обещал на Мадлин, че сутринта ще поработи по нейната кошара.

Предизвикателството бе да запази връзка с настоящия момент — да съсредоточи съзнанието си върху подравняване на дъски, завинтване на винтове и зачукване на пирони, — а не да затъва в света на убийци и звукови аномалии.

Когато най-сетне стана обяд, реши, че е постигнал целта си да остане фокусиран върху физическите усилия за около половин ден — това вече бе голяма победа. Искаше му се да обръщаше толкова голямо внимание на домашните работи, колкото и на разследванията, но мозъкът му не беше устроен така.

Във всеки случай кошарата вече приличаше на истинска постройка, нуждаеща се само от външна облицовка и водоустойчив покрив. Мадлин явно бе доволна от съвместното им начинание и доброто ѝ настроение се пренесе в атмосферата на обяда.

Когато в три часа следобед Гърни се качи в субаруто, за да отиде в Ларчфийлд, тя направи списък с цветята, които искаше да засади около стария кокошарник и новата кошара.

Изпрати го до колата.

— Мисля предимно метличини и ружи от слънчевата страна и бегонии от сенчестата. Ти как мислиш?

— Звучи добре.

— Знаеш ли изобщо как изглеждат?

— Представям си… нещо пъстро.

Тя въздъхна, наведе се и го целуна.

— Внимавай — заръча с неочаквана сериозност.

51

Първата точка в мисления списък със задачи, които Гърни трябваше да свърши в Ларчфийлд, беше да говори с Морган. На път за там спря да зареди и набра номера му. Включи се гласова поща и той остави съобщение, че отива. Не можеше да спре да мисли за състоянието, в което щеше да завари колегата си. Нито един от възможните варианти не изглеждаше добре и фактът, че Морган не вдигна, не беше окуражаващ.

Със зловещо предчувствие, Гърни продължи по пътя.

Пролетното време беше в разгара на нов обрат и когато стигна до дома на Морган, синьото утринно небе бе покрито от мрачни облаци. В полумрака увехналите нарциси пред верандата приличаха на мъртви плевели.

Никой не отговори на почукването му. Той потропа отново, по-силно.

— Майк, аз съм Дейв Гърни!

Вратата се отвори и Морган се втренчи в него — небръснат, рошав, с празен поглед. Носеше тениска с петна от храна, дънки с разкопчан цип и само един син чорап. Вонеше на пот и алкохол.

Гърни се опита да се усмихне.

— Здравей, Майк. Получи ли съобщението ми?