Морган премигна и поклати глава.
— Може ли да вляза? Или предпочиташ ти да излезеш?
— Излизам. Малко на въздух.
Морган излезе на верандата, вдиша дълбоко и се отпусна тежко на най-близкия дървен шезлонг. Гърни седна до него.
— Извинявай, че те безпокоя, Майк, но искам да знаеш какви конкретни действия предприемам, за да проверя подозренията си по този случай.
Морган затвори очи, после ги отвори отново.
— Подозренията за Лоринда и Гант?
— Да. И всеки друг, който може да е замесен в убийствата.
— Сигурен ли си за Лоринда?
— Освен Хилда Ръсел тя е единственият жив човек, който има полза от смъртта на Ангъс. И ако смъртта на Аспърн е била нагласена така, както си мисля, тя има пръст и в това.
— Това ли искаше да ми кажеш?
— Дойдох да ти кажа, че измислих начин да я проверя, за да съм сигурен, че съм прав.
Морган вдигна глава в знак на интерес и Гърни обясни плана си за наблюдение на реакцията на Лоринда към потенциален изнудвач.
Морган кимна бавно.
— Искаш да видиш кого ще доведе… за да разреши този проблем?
— Да, но най-вече исках да видя дали ще се обади в полицията, когато получи съобщението, както би направил невинен човек — което все още не е направила, въпреки че ѝ го изпратих снощи.
Гърни извади отпечатаното копие на есемеса от джоба си и го подаде на Морган.
Морган го прочете два пъти и свали листа в скута си.
— Мислиш ли, че ще извика Гант?
— Да, ако съм прав, че той е наемният ѝ убиец. Или някой друг, ако греша. Във всеки случай ще знам повече, отколкото сега.
Морган кимна и погледна встрани. Погледът му се задържа за кратко върху лехата с изсъхналите нарциси. После взе от скута си копието от есемеса до Лоринда и пак го прочете.
— Това е истинско шоу на ужасите — измърмори тихо. — Всичко. Целият живот. Шоу на ужасите.
След дълго мълчание Гърни предложи помощ, на което Морган не реагира по никакъв начин. Затова Гърни му каза „довиждане“ и си тръгна.
Когато стигна до края на черния път, свързващ имота на Морган с главното шосе, спря и въведе в навигатора адреса на имението на Аспърн на Хароу Хил.
Когато отново потегли, телефонът му иззвъня. Беше Хардуик.
— Да, Джак?
— Къде да го занеса?
— Дрона ли имаш предвид?
— Не, големия ми член. Какво, по дяволите, може да имам предвид?
52
Пътят до северната страна на Хароу Хил, страната на Аспърн, преведе Гърни през по-мрачен, по-див и по-слабо населен пейзаж от подстъпите към входа на имението „Ръсел“ откъм Уотървю Драйв. Подобно на самия разлат горист хълм, мястото изглеждаше уединено и непристъпно.
Това усещане само се засили от дългата около километър алея на Аспърн, преминаваща през гъста борова гора и излизаща на слънчевата поляна около къщата — голяма, калнокафява постройка в стил „Шингъл“ с подчертано безрадостно излъчване.
След като обиколи отзад и намери открита веранда, която изглеждаше подходяща за стартиране и управление на дрона, Гърни реши да влезе вътре. Входната врата, както беше помолил, бе отключена.
Интериорът беше луксозен и безличен, по-подходящ за хотел, отколкото за жилище. Издърпаните чекмеджета на бюрото и скрина и отворените шкафове и гардероби свидетелстваха за търсенето на телефона на Аспърн и бутилката вино от Словак. Мястото говореше сравнително малко за покойния си обитател — с изключение на това, че е бил конвенционално пристрастен към скъпите предмети и не е имал интерес към изобразителното изкуство, музиката или литературата. Тук нямаше декоративни предмети, нямаше снимки, нищо несериозно или екстравагантно. Цареше тишина, както навън, така вътре — но не тишината на обикновено спокойствие, а тишината на гробница.
Гърни продължи да оглежда къщата, докато не чу познатото ръмжене на спортната кола на Хардуик.
Срещнаха се на откритата веранда.
Хардуик отвори голяма алуминиева удароустойчива чанта и внимателно извади оттам впечатляващо изглеждащ квадрокоптер, контролер, таблет, зарядно устройство, три батерии и инструкции.
— Това бебче е с оборудване за дванайсет бона. Карбонова конструкция. Лещи „Хаселблад“. Джипиес и сателитна навигация ГЛОНАСС. Прибиращо се шаси. Шейсет минути полет. Предаващ външен монитор.
— Трябва ли да четем ръководството, или твоят познат ти обясни как се работи с това?
— Обясни ми и по-добре, защото проклетото ръководство е неразбираемо. Ако успея да си спомня какво ми каза, има шанс поне петдесет на петдесет да не счупя това чудо.