Хардуик включи контролера и батериите на дрона в зарядното устройство, а зарядното устройство — в контакта на верандата.
Гърни погледна часовника си. Беше 17:10.
— Колко време му трябва?
— Моят човек каза час. Надявам се да не ме е избудалкал.
В 18:05 червената лампичка на зарядното светна зелено.
Хардуик настрои таблета като допълнителен монитор за видеопредаване в реално време, пъхна заредената батерия в дрона и го изнесе на тревата.
— В колко часа искаш да започнеш да наблюдаваш къщата на Ръсел?
— В седем и петнайсет ще бъде добре. Лоринда ще чака изнудвача в осем. Ако извика помощници, вероятно ще пристигнат някъде в този четирийсет и пет минутен прозорец. Междувременно може да направиш тренировка, за да свикнеш с устройството.
Хардуик постави допълнителния плосък монитор върху широкия парапет на верандата и започна да работи с копчетата и лостовете на контролера. Четирите витла на дрона се завъртяха. С тихо бръмчене апаратът се издигна бавно във въздуха, докато не се изравни с върховете на най-високите дървета наоколо. След няколко минути се премести на въведените джипиес координати и на монитора Гърни и Хардуик видяха широкоъгълна картина към фасадата и едната страна на къщата на Ръсел, алеята и отворената входна порта.
Гърни изтъкна, че има повече от достатъчно място над върховете на дърветата, за да може дронът да се сниши и да покаже картина под портика.
Хардуик го премести на подходящата позиция. След като експериментира с няколко алтернативни ъгъла и настройки за увеличение, устройството получи команда връщане в базата и след три минути леко се спусна на ливадата.
В 19:10 след съответните команди от контролера на Хардуик, дронът отново се издигна към надвисналите в небето облаци и отлетя на програмираната позиция.
Образът на видеото беше изненадващо ясен. Лошата светлина заради облаците не оказваше влияние върху яркостта на изображението. Дори тъмната област под портика се виждаше ясно.
През следващия половин час не се случи нищо. Всичко се промени в 19:41.
През портата влезе черен мотоциклет, каран от облечен в кожени дрехи мъж с черна каска, мина по алеята и бавно се приближи до портика. След него се появи още един, после трети, докато не станаха общо седем. Минаха в колона под портика и заобиколиха предния ъгъл на къщата.
Хардуик присви очи и се втренчи в таблета.
— Мислиш ли, че един от тези кретени е Гант?
— Мога само да предполагам. Трудно е да се каже със сигурност.
Отново в индианска нишка, но този път пеша, мотоциклетистите се върнаха пред къщата и се качиха по широките мраморни стълби, като свалиха каските си — шестима здравеняци с рунтави бради и малко след тях по-дребен, гладко избръснат мъж със сребрист помпадур.
Входната врата се отвори. Когато влязоха в къщата, в осветеното фоайе Гърни мярна Лоринда, с кремава блуза.
И отново на таблета всичко стана спокойно. Няколко птици прелетяха, за да се приберат в гнездата си.
— Добре, Шерлок, май това е всичко. Видя ли това, което искаше да видиш?
— Мисля, че да. Някой заплашва Лоринда с изнудване, твърдейки, че има компрометиращи снимки от смъртта на Аспърн, и тя се обажда на Гант вместо на полицията. И Гант пристига с цялата си дружина.
— И според теб това доказва, че тя и Гант са убили Аспърн?
— Бих казал, че има адски добър шанс. Не мислиш ли?
— Може просто да не вярва на ченгетата. Иска да се справи с проблема по свой начин. Да държи нещата под контрол. Това шибано отношение си е генетично предопределено, ако ме разбираш.
— Разбирам те. Но мисля, че ще се съгласиш, че това, което видяхме току-що, не беше доказателство за невинност.
Хардуик се изплю през парапета на верандата.
— Добре. Може ли да се махаме вече оттук? Проклетите комари ще ме изядат жив.
Гърни кимна.
— Докарай дрона, опаковай го и приключваме.
Хардуик взе контролера, провери настройките и…
— Задръж! — извика Гърни, като посочи таблета.
Хардуик се наведе по-близо към екрана.
— Какво е това?
Пред отворената входна порта току-що бе спрял тъмен автомобил, едва видим зад дърветата.
— Би ли преместил дрона, за да видим по-добре? — попита Гърни.
Без да отмества очи от таблета, Хардуик започна да регулира лостовете и копчетата на контролера. С преместването на дрона зрителното му поле се промени, но новите ъгли не дадоха по-ясна представа за автомобила.
— Кой, по дяволите, е това? — попита Хардуик.
От колата слезе тъмен силует и се отправи по алеята към къщата. Въпреки дърветата тук имаше по-добра видимост, а когато новодошлият се приближи до портика, вече нищо не го скриваше. На екрана се видя мъж с черно пончо до глезените и качулка, който застана неподвижно на няколко метра от стъпалата, водещи към входната врата. Гърни помисли, че му напомня за образа на смъртта — липсваше само косата в ръката му.