Морган го каза по букви. Полицаят го записа в бележника, дръпна жълтата лента и им махна да минат.
В края си правата като стрела алея се разделяше на две еднакви дъги, които се сливаха под портика. По-малка алея водеше от далечната страна на портика до шестместен двуетажен гараж с покрив от каменни плочи. Морган спря пред главната къща зад шест други полицейски коли: четири черно-бели патрулки, един додж „Чарджър“ без идентификационни знаци и сивия микробус на криминалистите. Широки кремави каменни стъпала водеха до входна врата от полиран махагон.
— Истински дворец, а? — каза Морган. — Строен е от котсуолдски камък, който дядото на Ангъс докарал чак от Англия.
В изражението на бившия си партньор Гърни забеляза смесица от благоговение и презрение към богатството на Ларчфийлд, но отговори само с изсумтяване.
Морган отвори вратата си.
— Откъде искаш да започнем? Вътре или вън?
— Първо искам да знам кой още работи по разследването и какви са отговорностите им.
— Двамата най-важни хора, с които ще се срещнеш, са Брад Словак и Кира Барстоу. Брад е детектив, който действа като главен криминалист и координатор на разследването. Кира е нашият главен експерт по събиране на веществени доказателства и преподавател по криминалистика в колежа. Имаме четирима патрулни полицаи на терен, които помагат на Брад и Кира.
— Патологът е идвал вчера, така ли?
— Доктор Роналд Фалоу. Живее наблизо и затова дойде бързо. Прегледа трупа на място, премести го в лабораторията си в Кларксбърг и насрочи аутопсията за тази сутрин. До края на деня може да имаме предварителни резултати. А може и да нямаме. С Фалоу не се работи лесно.
— Какво си казал на хората си за моето идване?
Морган облиза устни и отговори, без да отмества поглед от таблото.
— Казах им, че си бивш детектив от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, много способен, пенсиониран, преподаващ методи на разследване в полицейската академия. И тъй като имаш опит главно в градски разследвания, ще ти бъде интересно да наблюдаваш как един провинциален участък разследва тежко престъпление.
— Това ли им каза?
— В общи линии.
— Но не точно?
Морган сви рамене. Умението му да използва верни твърдения, за да създава фалшиви впечатления, беше една от съмнителните му дарби. Всъщност именно то беше и сред основните причини за смесените чувства на Гърни към него.
— Добре — каза той, — за начало да се разходим навън.
6
Тъй като криминалистите все още не бяха приключили с огледа на района, Гърни и Морган облякоха бели гащеризони и си сложиха гумени ръкавици, преди да влязат в забранената зона.
Гърни, следван от Морган, започна да оглежда дясната страна на огромната къща, където наклонената морава се спускаше от лехите с нарциси към ивица храсти по границата на дивата гора зад имението. Чуваше се чуруликане на птици и барабанене на кълвач в далечината. Утринното слънце бе превърнало прозорците на първия етаж на къщата в блестящи правоъгълници от светлина.
Някакво движение в долната част на един от прозорците привлече вниманието на Гърни. На перваза отвън имаше сандъче с червени лалета и му се стори, че те се разклатиха от леко течение. После си даде сметка, че е видял движение от вътрешната страна на едно от големите стъкла. Отвътре на перваза на прозореца стоеше котка, която вдигна глава и го погледна с кехлибарени очи.
Той продължи обиколката. Не видя нищо необичайно от тази страна на къщата, освен че приличаше повече на голям музей, отколкото на дом за живеене. Отзад беше друга работа. Там беше оранжерията, залепена за главната сграда. Беше висока и широка почти колкото къщата и представляваше богато украсена куполна конструкция от стъклени панели, закрепени върху сводест скелет със сложни извивки. Зеленикавата патина върху метала и цялостният дизайн ѝ придаваха викториански вид.
От двете страни на оранжерията на най-малко сто метра навътре в гората бяха опънати две ивици жълта ограничителна лента, заграждащи широк участък с ветрилообразната форма от моравата. Вътре в това ограждение беше опъната мрежа от въженца. Двама души с гащеризони обикаляха с наведени глави по периферията на участъка.
Морган вдигна лентата, за да може Гърни да мине под нея, и влезе след него. Точно зад стъклената врата на оранжерията Гърни видя други двама души с гащеризони — нисък, набит червендалест мъж и висока тъмнокожа жена, които разговаряха разпалено. От жестовете на мъжа изглеждаше, че спореха.