Със задоволство видя как един от полицаите намери телефона на земята и го показа на Словак, който после спомена за находката на Гърни и се съгласи, че може да е важна улика.
Гърни тъкмо щеше да попита дали са извикали криминалистите на Барстоу, когато в нощта отекна пронизителен писък, по-силен от рева на огъня. Той погледна към къщата точно в момента, в който един прозорец на втория етаж се отвори.
Лоринда Ръсел, с огън зад гърба си и горящи ръкави на кремавата си блуза, се опита да се измъкне през отвора. Успя да провре навън единия си крак, но в този момент косата ѝ изведнъж избухна в ярки пламъци. Със сподавен писък на болка тя падна обратно в горящата стая. Този последен, предсмъртен вик беше толкова ужасен, толкова пронизителен в агонията си, че Гърни се страхуваше, че никога няма да може да го забрави.
54
Сутринта нетипичното за май време се беше сменило от просто мрачно в мразовито и ветровито.
— Повече прилича на зима, отколкото на пролет — промърмори Гърни, гледайки през плътно затворените френски прозорци към старата ябълка, чиито малко останали цветове се разпадаха във вятъра.
Мадлин го гледаше над ръба на чашата с кафе, която държеше в двете си ръце, за да ги стопли.
— Искаш ли да поговорим за това?
— За времето ли?
— За снощното безумие. Нали за това си мислиш?
Разбира се, мислеше за това, както бе мислил през цялата неспокойна нощ до сутринта.
— Не знам откъде да започна.
Тя сложи чашата на масата.
— С това, което те тревожи най-много.
Отне му няколко минути, за да събере мислите си.
— Имах брилянтна идея да разбера как Лоринда Ръсел ще реагира на опит за изнудване от някого, който твърди, че знае, че убийството на Чандлър Аспърн не е било това, което изглеждаше. Идеята ми се превърна в кошмар.
— Знам. Разказа ми всичко в два през нощта.
— Не мога да се примиря, че аз измислих този план, заради който деветима души загинаха.
— Това ли беше целта ти?
— Разбира се, че не.
— Очакваше ли, че може да се случи?
— Не.
— Защо тогава се случи?
— Морган се възползва от плана за свои цели.
— За какви цели?
Гърни погледна назад към люлеещите се клони на ябълката.
— Мисля, че искаше да изкупи егоистичното си поведение, грешките си, като убие лошите и сам изгори в блясъка на славата. Или може би се е почувствал в капан, ядосан на себе си, и е решил да се самоубие по възможно най-разрушителния начин. Кой, по дяволите, знае?
— Чувстваш ли се отговорен за действията му?
— Не.
— Тогава какво продължава да те гризе?
Той вдигна чашата си и пак я остави на масата.
— Може би се чувствам виновен заради начина, по който манипулирах фактите. На местопрестъплението снощи не разкрих, че аз съм заложил капана. Прехвърлих отговорността на Морган, като подхвърлих телефона, който бях използвал за съобщението до Лоринда, до колата му. Казах си, че като призная, че идеята е моя, само ще се забъркам в кървавата каша, която сътвори той — без признанието ми да добави яснота в разследването.
— И това не ти дава мира?
— Да.
— По собствени егоистични, налудничави, самоубийствени подбуди Морган се е намесил в плана ти, превръщайки го в огнено бедствие, и ти се притесняваш, че не си признал авторството си върху оригиналната идея?
Гърни въздъхна неловко.
— Да.
— Защо се измъчваш, че не си поел отговорност за нещо, за което не носиш отговорност?
— Може би защото не съм достатъчно искрен, достатъчно откровен за ролята си в този случай.
Тя го погледна сурово.
— Боже мой, имаш ли представа колко нелепо звучи това?
Той не отговори.
— Съвършенството е посока, а не цел — продължи тя. — А перфекционизмът е порок, а не добродетел. Ти си нормален човек и даваш най-доброто от себе си. И между другото, това „най-добро“ е на светлинни години над това, на което са способни повечето хора. Но ти продължаваш да мислиш, че не е достатъчно. Наистина ли смяташ, че трябва да станеш и да извикаш: „Хей, това беше моя идея, която този луд използва за своите извратени цели?“. Това ще добави ли дори частица полезна истина към нечия представа за ужасната история в Ларчфийлд? Не, няма. Ще бъде само разсейване. Знаеш го. За бога, приеми го!
Поседяха мълчаливо известно време. После Мадлин добави с по-ведър тон:
— Освен времето, което отделяте за самобичуване, какво имате днес в графика си, детектив?