Въпреки това до смрачаване всичко вървеше добре. Навесът беше успешно облицован и покрит и единственото, което остана за следващия ден, беше да монтират вратата. Когато здрачът се сгъсти и вятърът се усили, двамата оставиха инструментите си в почти завършената кошара и се прибраха усмихнати в къщата. Мадлин изглеждаше доволна и Гърни беше щастлив, че тя е щастлива.
Все още в това настроение, те си легнаха, правиха любов и се унесоха в спокоен сън.
За Гърни това състояние на ума и духа създаде усещането, че всички части на света, колкото и хаотични да изглеждаха, по някакъв начин си бяха дошли на местата и сега всичко беше наред. Всичко беше тихо, спокойно, безгрижно.
В тази идилия звукът прониза ушите му като кама.
Беше същият свиреп, писклив вой, който бе чул в нощта, в която посланието на Тъмния ангел се появи изписано с кръв на вратата на плевнята им. Но този път идваше отнякъде по-близо до къщата. Много по-близо.
— Дейвид, събуди се!
— Буден съм.
— Какво ще правим сега? Да включа ли лампата?
— Не. Без светлини.
Той се измъкна от леглото и се облече бързо в тъмното. Извади беретата от чекмеджето на нощното шкафче и я пъхна в задния джоб на дънките си.
— Какво правиш? — прошепна Мадлин.
Гърни не отговори.
Погледна часа на телефона си. Беше едва една минута след полунощ. В далечината блесна мълния и след няколко секунди се разнесе гръм. Въздухът, проникващ през отворения прозорец, беше хладен и влажен.
Обади се на Хардуик.
Гласът, който му отговори, беше груб и сънлив:
— Да?
— Извинявай, че те будя, Джак. Имам неканен гост.
— Имаш ли план?
— Да го хвана. Да установя самоличността му. Да го арестувам. Да го разпитам.
— Това не е план. Това са фантазии от правилника за работа на полицията.
— Имаш ли по-добра идея?
— Вкарай му куршум в главата, напълни му джобовете с камъни и го хвърли в езерото.
— Това винаги стои като възможност. Ела, ако можеш.
— Идвам, Шерлок, готов за бой.
Гърни пъхна телефона в джоба си. Блесна още една светкавица и отново тресна гръм. Бурята наближаваше.
Мадлин седеше на ръба на леглото.
— На Хардуик ли се обади?
— Да.
— Защо не на 911?
— Ще дойде по-бързо.
— По-бързо от ченгетата в Уолнът Кросинг?
— След десет вечерта в Уолнът Кросинг няма ченгета. Всичко се пренасочва към шерифската служба на Баундървил.
— Тогава какво… — тя млъкна за момент и се втренчи навън през прозореца. — Какво е това?
Гърни погледна в посоката, в която сочеше тя. Върху листата на едно дърво, растящо до ъгъла на къщата, се виждаше едва забележима неуловима оранжева светлинка. Блясъкът беше слаб и нестабилен, като отблясъци от малък огън. Той се приближи до прозореца, за да види по-добре. От другата страна на къщата не се виждаше огън.
Той изтича в кухнята и веднага го видя през плъзгащата се врата — зараждането на пожар на мястото, където се свързваха новата плевня и кокошарникът. Мадлин бе дошла с него и сега тръгна към вратата.
Той я спря с ръка.
— Стой назад! Този кучи син чака да излезем.
— Трябва да изгасим огъня!
— Ще го направим. Но не по този начин. Това иска той. Ще изляза отзад.
Гърни изтича в спалнята, обу си маратонките и се измъкна през прозореца до леглото. Приземи се на неравния терен в мократа трева и изкълчи глезена си, но адреналинът притъпи болката. Извади пистолета от задния си джоб и свали предпазителя.
Тройна светкавица освети гъсталака зад къщата. Гърни не видя никого. Промъкна се в тъмното до най-близкия ъгъл на сградата, заобиколи и се озова в края на стената, гледаща към кокошарника. Приклекна и бавно надникна зад водосточната тръба на ъгъла.
Огънят се разгаряше и отблясъците му ярко осветяваха пространството между кокошарника и къщата. Районът зад кокошарника и от страната на Гърни бе потънал в мрак, който сега изглеждаше още по-дълбок заради контраста с пламъците.
След като пак не видя никого, той се промъкна от къщата до лехата с аспержи, чиято ограда му даваше частично укритие, и изчака там, за да види какво ще му покаже следващата светкавица.
Тя блесна секунда по-късно. Това, което му показа, беше шокиращо, макар и предсказуемо.
Зад кокошарника, до ъгъла на новата кошара, стоеше идеално копие на Били Тейт — същия Били Тейт, когото бе видял на видеото от безумната нощ на покрива на „Сейнт Джайлс“ — Били Тейт със сив суитшърт и черни дънки. Но вместо спрей с боя, този Били Тейт държеше автомат „Калашников“. Светкавицата изгасна толкова внезапно, колкото беше светнала, и силуетът със суитшърта изчезна в мрака под съпровода на оглушителен гръм.