— Имате много високо мнение за уменията на господин Пийл да заблуждава.
— Да.
— Още един въпрос. Ако е устроил този кървав театър в дома си като част от изчезването си — начин да се измъкне така, че всички да си помислят, че е мъртъв, — защо рискува толкова, за да ви убие?
Гърни сви рамене.
— Не изглежда много практично, нали?
— Не, никак.
— Ще трябва да помисля.
Хардуик заговори:
— Аз ще ви кажа защо. Щом Шерлок се вкопчи в нещо, кучият му син никога не го пуска. Пийл не е бил глупав. Може би е решил, че това е единствената гаранция, че нашият приятел няма да почука на вратата му след година и да му щракне белезниците.
След дълго мълчание Страйкър кимна.
— Това е достатъчно засега. Ще ви потърсим, ако има още нещо.
Тъй като Гърни и Мадлин бяха пристигнали в болницата с местна линейка, нямаха кола на разположение и приключващият дежурството си пазач предложи да ги закара вкъщи.
Когато стигнаха до мястото между плевнята и езерото, където селският път задънваше в имота им, Мадлин помоли мъжа да ги остави там. На Гърни му отне минута, за да слезе от колата и да се изправи на патериците, с които го бяха снабдили в болницата. След като пазачът отказа предложените от Мадлин пари за услугата и си тръгна, тя предложи да поседят малко на шезлонгите до езерото.
На Гърни, все още несвикнал да ходи с патерици, му отне известно време, за да стигне дотам. Когато най-сетне седнаха, Мадлин обясни, че умишлено забавя гледката на изгорелия кокошарник и ужасните спомени, които тя ще предизвика. Мислеше, че ще ѝ бъде по-лесно, ако първо се зареди с красотата на утрото.
Над източния хребет се виждаше изгряващото слънце. Нощната буря беше отминала отдавна, небето беше ясно, въздухът бе приятно прохладен, водните капки на тревата блестяха. Рояци от дребни насекоми се издигаха и спускаха над повърхността на езерото. Червенокрилите дроздове строяха гнезда в тръстиките. Дъждът през нощта като че ли бе направил дивите перуники край пътя още по-сини.
Той протегна ръка и хвана нейната.
— Мислех си — каза тя, — че може би е време да отидем и да си купим две алпаки.
— О?
— Да. Мисля, че това беше знак. Един вид.
— Как така?
— Ако не бяхме говорили за алпаките, вероятно нямаше да започнем да строим кошарата до кокошарника. А ако не бяхме построили кошарата, циркулярът нямаше да е там и нямаше да знам как да го използвам. Така в известен смисъл алпаките в крайна сметка ти спасиха живота.
— Хм.
— Е, какво мислиш?
Епилог
И най-добрите пиар усилия на Мартин Кармъди не можеха да неутрализират лошата реклама от огромния брой убийства в Ларчфийлд. Медиите продължиха да уронват репутацията на селото по начин, който изглеждаше необратим. Дъното на падението беше един специален филм на РАМ ТВ, озаглавен „Селото на мъртвите“.
От правна и данъчна гледна точка Църквата на патриарсите на Сайлъс Гант се оказа необичайно сложен проблем. От практическа гледна точка тя просто се разпадна. Без своя лидер и покровител с добри връзки другите „патриарси“ изчезнаха обратно в подземния свят на мотоциклетните банди, откъдето се бяха появили. Уплашените, емоционално травмирани млади жени, държани насила в укрепения комплекс на Гант, бяха взети под крилото на една държавна агенция за социални услуги, където получиха всички форми на помощ и напътствия, които социалните служби можеха да им предоставят.
В северната част на щата Ню Йорк бяха открити три гробища, принадлежали на Данфорт Пийл. В една от гробниците бяха намерени няколко неидентифицирани трупа в напреднали стадии на разложение, както и един нов, който лесно бе разпознат като Рандал Флек.
Селена Кърсън и Гарвана (истинско име Лулу Рубин) бяха изписани от болницата, обявиха обгорената и надупчена от куршуми къща за продажба и се преместиха в комуна за претърпели тежка травма хора в Калифорния.
Трупът на Мери Кейн остана в моргата шест седмици. Не се намериха нейни роднини. Клубът за совите, на който бе завещала скромното си състояние, най-накрая пое грижата за погребението ѝ.
Ангъс и Лоринда Ръсел бяха кремирани без никой да присъства. Хилда Ръсел нареди прахът им да бъде изхвърлен като медицински отпадък.
Движението на въоръжените свещеници организира голямо погребение на Сайлъс Гант. Възхваляваха го като истински кръстоносец, готов да защитава вярата си в Бог срещу нарастващата вълна от атеисти, социалисти и хомосексуалисти. Убийството му бе осъдено като терористичен акт срещу християнството.