Сестрата на Линда Мейсън транспортира тялото ѝ до малкия град Форландвил в северната част на щата, където беше родена. Погреба я в гробището „Ангелски порти“ до гробовете на родителите ѝ.
Останките на Били Тейт — събрани от местата, където ги беше заровил Пийл близо до дома на Чандлър Аспърн, и изпратени в моргата за разпознаване — не бяха потърсени. Въпреки изразеното желание на Дарлийн Тейт да бъдат хвърлени на плъховете в канализацията, те бяха унищожени по реда, определен от Министерството на здравеопазването на Ню Йорк.
Капчици от кръвта на Чандлър Аспърн бяха открити по въжетата на подемника в оранжерията на Ръсел, което потвърди подозренията на Гърни, че устройството е било използвано за улесняване на застрелването му в изправено положение.
Уилям Данфорт Пийл Трети бе погребан според инструкциите в завещанието си във фамилната гробница на рода Пийл в най-луксозното от трите му наследствени гробища. На събитието присъстваха малък брой представители на медиите. Не се намериха нито роднини, нито приятели, които да почетат паметта му.
С помощта на винаги надеждната интуиция на Мадлин за истината Гърни оцени грешките, които бе допуснал в хода на разследването: доверието, с което бе приел видеото от погребалната агенция; прекомерната привързаност към логично подредените обяснения, заради което бе приел безрезервно описанието на Барстоу и Викърз за мнимото „бягство“ на Тейт от ковчега; доверчивостта, с която бе повярвал в престорената ярост на Пийл срещу Фалоу. Тази конкретно грешка в преценката му разкри нещо, за което не беше подозирал по-рано — склонността му да приписва по-голяма достоверност на изразите на омраза, отколкото на изразите на любов. Гневът изглеждаше реален, привързаността — съмнителна. Може би някой ден щеше да стигне до корените на това. Междувременно реши да включи безмилостен анализ на грешките си в следващата си лекция в полицейската академия. Знаеше, че нищо не привлича вниманието на ученика повече, отколкото признатите грешки на учителя.
От време на време — обикновено в малките часове — той отново преживяваше нощта на касапницата в имението на Ръсел и отново поставяше под съмнение разумността на първоначалния си план, съдбовното си решение да го сподели с Морган и начина, по който бе решил да се справи с последствията. В тези случаи се опитваше да приеме гледната точка на Мадлин. Думите ѝ му носеха известно успокоение.
Една ясна юлска сутрин Хилда Ръсел, в качеството си на действащ кмет, му се обади и му предложи длъжността началник на полицията в Ларчфийлд. Той учтиво отказа. Още веднъж ѝ благодари за всичко, което му беше разказала за видните жители на селото в онзи ден в пасторския дом, и особено за споменаването на отдавнашните тъмни връзки между фамилиите Ръсел и Пийл, без което можеше никога да не стигне до същността на нещата.
И Лоринда Ръсел, и Чандлър Аспърн бяха загинали, без да оставят завещание. Значителното им имущество, включително именията на Хароу Хил, бяха обречени да затънат в блатото на безкрайни юридически процедури за дълги години напред.
В сивия ден, в който си тръгна от Ларчфийлд, Гърни за последен път погледна мрачната необитаема грамада на Хароу Хил, заканително надвиснала над мъртвешки неподвижната вода на езерото, и усети тръпки.
Благодарности
Поредицата за Дейв Гърни продължава да черпи от грижата, енергията и идеите на необикновени хора.
Първо, благодаря на своите издатели професионалисти от „Каунтърпойнт“, които са толкова добри в работата си — особено на превъзходния ми редактор Дан Сметанка, на чието безпогрешно чувство за стил и ритъм се доверявам безрезервно.
Благодаря и на прекрасните ми и подкрепящи агенти — Моли Фридрих, Луси Карсън и Хана Братесани. Не мога да си представя по-умни, по-мили и по-ефективни поддръжници на моя страна.
Специални благодарности и на лоялните читатели на поредицата за Дейв Гърни, чийто ентусиазъм към главния герой и заплетените му случаи е огромна част от мотивацията ми за създаването на тези истории.
Благодаря и на съпругата си за цялата подкрепа, която ми оказва, за забележителното ѝ търпение по време на дългите мълчаливи периоди, в които се потапям в създаването на странните престъпления, които Гърни трябва да разреши, и най-вече за това, че ми осигурява прекрасен живот.