— Този тип е знаел какво прави — отбеляза Барстоу, като посочи стъклата на пода. — Бих казала, че видът на парчетата показва, че е използван точният инструмент за разбиване на такова стъкло.
Това привлече вниманието на Гърни.
— Опишете го — подкани я той.
— Тежък чук с малка глава, за да концентрира силата на удара. Изглежда, раната на главата на кучето е била нанесена със същото оръжие.
Словак нетърпеливо запристъпва от крак на крак.
— Ще получим окончателния отговор от доктор Фалоу — измърмори.
Барстоу продължаваше да гледа Гърни.
— Ако не ви трябвам повече, ще отида при екипа да видя как върви второто претърсване на района — отбеляза.
— Второ ли?
— Обичам да правя огледите на местопрестъплението поне по два пъти. Ако имате някакви въпроси за веществените доказателства, можете да се свържете с мен по всяко време чрез началник Морган. — Криминалистката кимна на Гърни, сякаш Словак не съществуваше, и се отдалечи с дълги елегантни крачки по тревата към двама облечени с гащеризони нейни колеги в края на гората.
— Така! — изрече Словак с раздразнението на човек, който е чакал прекалено дълго на светофар и най-сетне е светнало зелено. — Да започваме.
7
Гърни и преди беше влизал в оранжерия на ботаническа градина, но никога не бе виждал нещо подобно. Това тук беше истинска тропическа джунгла от дървета, храсти и цветя, достойни за всяко благородническо английско имение. Оградените лехи приличаха на елегантни мебели. Тесните пътеки, които се виеха между тях, бяха настлани с полиран жълт камък и ограничени отстрани с лакирани дървени первазчета.
Гърни последва Словак под арката на дървено приспособление с колела на всеки от четирите си ъгъла и система от лебедки — вероятно предназначено за вдигане и преместване на по-тежките саксии с големи растения.
Когато влязоха през плъзгащата се стъклена врата в самата къща, ароматът на влажна почва в оранжерията се смени с нещо също толкова характерно — мириса на пари, погребани в полирания под от кестен и антикварните персийски килими, в махагоновата ламперия на стените и ръчно резбованите балюстради, в камините с размера на олтарни ниши и нишите с размера на средностатистически хол.
Словак заведе Гърни в една ниша отстрани на главната трапезария и обясни, че там е било направено откритието — там кръвта от прерязаното гърло на убития, процедила се през дъските на горния етаж, бе образувала петно на тавана, а после беше започнала да капе на килима долу, близо до стола, на който е седяла госпожа Ръсел.
— Ако е била само на петдесет сантиметра вляво, е щяла да покапе върху нея.
Полицаят прозвуча едновременно въодушевено и ужасено. Гърни погледна петното на високия таван.
— Ако искате да го видите по-отблизо — каза Словак, — мога да донеса стълба.
— Няма нужда. Предпочитам да го погледна отгоре.
Словак го преведе през трапезарията до коридора, където висяха портрети в естествена големина на стари мъже в красиви позлатени рамки, и двамата се качиха по стълбите. Гърни забеляза, че от меката пътека, с която бяха покрити стъпалата, са внимателно изрязани и взети няколко парчета.
Стълбището водеше до коридора на втория етаж, на чийто килим бяха направени два подобни разреза. От едната страна на коридора имаше няколко врати. Едната беше отворена и пред нея висеше ограничителна найлонова завеса, използвана за изолиране на местопроизшествия. Словак я дръпна настрани.
— Може да влезете, сър. Криминалистите вече направиха огледа. Два пъти. Това е спалнята на съпруга. Следващата стая по коридора е на жена му.
Гърни посочи килима.
— Защо са отрязани тези парчета?
— Петна от кръв. Едното беше видимо с просто око. Другите се проявиха под луминол — частични отпечатъци от обувки. Изглежда, убиецът е стъпил в кръвта на жертвата и я е пренесъл тук. Имаше и няколко капки, може би от скалпела. Барстоу изряза парчетата от килима и ги изпрати в лабораторията. Надявам се, че резултатът ще даде някои отговори, а няма да повдигне още въпроси. Тази работа с отпечатъците на Тейт…
Словак поклати глава и замълча.
— Говорите така, сякаш имате… някои търкания… с вашата криминалистка.
— Нямам търкания с нея. Просто има такъв маниер…
— Да?
— Надменен. „Работя това от деветнайсет години.“ Такива неща.
— Бъркала ли е някога?
— Кой знае? Твърди, че е безупречна. Но хората крият грешките си, нали?