Гърни реши, че сега не е подходящият момент да се занимава с толкова често срещания проблем с професионалните търкания. Провря се зад найлоновата завеса и влезе в спалнята.
Тук всичко беше голямо — огромно легло с балдахин, скрин, два пъти по-голям от неговия, два двуметрови гардероба до едната стена, масивна маса от времето на кралица Ана върху персийски килим по средата на стаята и каменна камина с височина до тавана в другия край. На стената срещу вратата имаше три големи прозореца.
Той отиде до най-близкия от тях. От него се виждаше двуетажният гараж, което означаваше, че спалнята е точно от обратната страна на къщата спрямо оранжерията — може би достатъчно далеч, за да не се чуе трясъкът от счупеното стъкло.
Гърни отново се обърна към стаята и бавно огледа всичко. Забеляза, че на повечето твърди повърхности има следи от прах, и попита къде Барстоу е намерила отпечатъците на Били Тейт.
Словак посочи вратата.
— Двата отпечатъка, за които твърди, че са негови, са взети от дръжките. И няколко частични от пода на банята, точно до мястото, където е кръвта.
Точно там, където някой може да е коленичил, за да отреже пръста на жертвата — помисли си Гърни, докато отиваше към другия край на стаята.
Размерът на кървавото петно го изненада. Беше близо два метра в диаметър и заемаше цялото пространство между леглото и вратата на банята. Столът, на който се беше стоварил Ръсел, бе по средата. На стената отдясно на Гърни се виждаха редица засъхнали капчици — типична следа от пръските, които се получават при прерязването на артерия с наточено острие.
Ако искате да видите как изглеждаше мястото, когато дойдохме вчера, мога да ви покажа — каза Словак, като извади телефона си и започна да почуква по иконите.
Гърни не отговори. Беше зает да възстановява мислено главните елементи на нападението. Ангъс Ръсел става сънен, отива в банята, после излиза и се отправя към леглото си. Нападателят се изпречва пред него със скалпел в ръка. Внезапен удар отляво на врата — смъртоносен разрез, който прекъсва лявата сънна артерия и лявата яремна вена. Ръсел пада с главата напред на креслото.
— Лампите бяха ли светнати, когато пристигнахте? — попита Гърни.
— Главните не. Само малката нощна лампа до леглото. Попитах икономката дали е пипала нещо, когато е открила тялото. Каза, че със сигурност не е. А жена му не е била в състояние да пипа нищо. Припаднала е на вратата и все още беше в шок, когато дойдохме.
Гърни кимна.
— Значи, ако Ръсел е включил лампата в банята, когато е влязъл, а той трябва да го е направил, и после я е изключил, когато е излязъл, очите му вероятно все още не са били свикнали с полумрака в спалнята. Най-вероятно изобщо не е видял нападателя.
— Точно така — кимна Словак. — Излиза от банята. Нападателят се изпречва пред него. Един бърз, дълбок разрез. Нападателят излиза по същия начин, по който е влязъл.
— Но на излизане е изпуснал това, което предполагате, че е оръжието на убийството. И после кучето го е нападнало.
— И той го е убил.
— Каква порода е кучето?
— Немска овчарка. Едър мъжкар. Дори умрял изглеждаше страшно.
— И са го пускали навън през нощта?
— Да, така каза икономката. Имат една от онези невидими електрически кучешки огради, която обгражда около десет декара около къщата.
— Знаете ли къде е било убито кучето?
— Предполагам, че където го намерихме. В края на гората, близо до оранжерията.
— Защо мислите, че е било убито там?
Словак премигна объркано и прокара ръка през четинестата си коса, сякаш проветряваше потната си глава.
— Защо да го убива другаде и после да го мести? Това куче тежеше повече от петдесет килограма. Мислите ли, че има значение?
— Може би.
— Ще се опитам да изясня това.
— Би било добре — каза Гърни. — Но все пак вие сте водещият детектив на това разследване. Водете го както сметнете за добре. Това е ваша територия, Брад. Аз съм само наблюдател, който задава въпроси.
Словак го погледна с разбиращо изражение.
— Вие не сте само наблюдател.
— Какво имате предвид?
— Когато началник Морган ни каза, че ще дойдете, направих малко проучване. Намерих статия в едно нюйоркско списание отпреди шест години. Заглавието е „Суперченге“.
— По дяволите — промърмори Гърни.
— Пише, че имате най-високия процент разкрити убийства в историята на нюйоркската полиция и че сте работили по стотици убийства. Стотици. Знаете ли по колко съм работил аз? Две. И двете като услуга на колегите в Бастенбург, и двете — битови. Намерих и статии за случаите, които сте разкрили, откакто сте се преместили извън града — убийствата в Уайт Ривър и на Вълчото езеро. Така че съм готов да послушам всеки ваш съвет.