Гърни имаше алергия към ласкателствата и затова не каза нищо. Забеляза, че Словак още държи телефона си, който бе извадил, когато предложи да му покаже снимки от местопрестъплението. Реши, че е добър повод да се върнат към работата.
Гърни посочи телефона.
— Да видим какво имате.
Словак чукна върху една иконка и отвори няколко снимки, на които се виждаше трупът на Ръсел, проснат върху креслото в нелепата поза, описана по-рано от Морган — с лице на пода и крака във въздуха. Но да видиш на дисплея тялото, лишено от всякакво достойнство, беше много различно от това, да чуеш за него.
— Това са тези, които направих аз — каза Словак. — Нашият фотограф засне много повече, от различни ъгли, плюс видео. Мога да ви ги изпратя, ако…
Звънът на телефона му го прекъсна. Той вдигна. Разговорът продължи по-малко от минута.
— Беше началник Морган. Иска да разпитам тримата градинари, да видя дали са видели нещо и така нататък. Фреди Мартинес, единственият ни испаноговорещ служител, ще превежда. Може да останете тук и да огледате още. Шефът каза, че ще дойде след няколко минути.
След като Словак излезе, Гърни отново насочи вниманието си към окървавения участък пред вратата на банята, но сега образно си представи отвратителните снимки, които бе видял на телефона на детектива.
По време на кариерата си бе свикнал да приема тези смущаващи преживявания като естествена част от следователската работа по случаи на насилствена смърт. Но ужасът, отвращението или съжалението от детайлите на жестоко престъпление не помагаха за разкриването му. За някои детективи тези емоции като че ли наистина даваха допълнителна мотивация, желание да положат още усилия. На Гърни никога не му беше липсвала мотивация. Но личният му стимул да разплете случая — да разобличи лъжата и да открие истината — нямаше нищо общо със съчувствието към жертвата. Той идваше от по-хладно място в душата му. Идваше от желанието му да знае.
Представи си как се опитва да обясни това на Мадлин. И как тя скептично навежда главата си на една страна и пита какво го е накарало тази сутрин да се качи в колата и да отиде в Ларчфийлд.
— Да не би да е свързано със собствените ти чувства заради начина, по който бащата на Майк Морган се е отнесъл с него? И с чувството ти, че си жив благодарение на това, което е направил в Южен Бронкс?
Представи си как отговаря, че макар чувствата да са повлияли на решението да дойде тук тази сутрин, те не са това, което го кара да търси истината. Ако сериозно се заемеше с разследването, щеше да е по съвсем друга причина.
Представи си и типичната реакция на Мадлин — скептична усмивка.
Телефонът му иззвъня.
Гърни беше твърде голям реалист, за да повярва, че съвпаденията се предизвикват от невидими сили, но когато видя името на жена си на дисплея, леко потръпна.
— Исках само да ти кажа — каза тя, — че отложихме вечерята за утре.
Отначало той не разбра.
— Със семейство Уинклър — добави Мадлин. — Може би няма да е зле да си запишеш напомняне на телефона. — Замълча за момент. — Как върви работата в Ларчфийлд?
— Трудно е да се каже. Тук има странно…
Гърни замълча, когато чу стъпки по стълбите.
След миг Морган дръпна ограничителната завеса и влезе в стаята. Изражението му беше по-напрегнато от обикновено.
— Извинявай, Мади, трябва да затварям. Ще говорим по-късно.
Морган поклати глава.
— По дяволите! Сякаш положението не беше достатъчно сложно, ами сега трябва да се занимавам и с Аспърн. С него говорих по телефона. Искаше да изрази „загриженост“ относно разследването, медиите, отрицателното въздействие върху ценния имидж на Ларчфийлд.
Погледна към тавана, сякаш търсеше авариен люк.
— Какво го притеснява в разследването?
— Че моят отдел може и да не се справи. Или, по-важното, че няма да се справим достатъчно бързо, за да не навредим на репутацията на града.
— Репутация, в която е инвестирал много пари?
— Не просто много. Всичките. Освен дългосрочната аренда на Хароу Хил, която наследи от баща си, той купи повечето стари ферми в близката околност, раздели ги на парцели с площ по четирийсет декара и ги рекламира като „спокойни ваканционни имоти, сгушени в близост до село като от пощенска картичка“. Новината, че най-бележитият жител на Ларчфийлд е осъмнал с прерязано гърло, е много далеч от образа, който Аспърн се опитва да популяризира.