Гърни погледна зловещото петно на пода и отбеляза:
— Неприятните факти също са факти. Какво иска от теб?
— Бог знае. Да разкрием убиеца днес следобед? Да го арестувам довечера? Да използвам магическата си сила, за да не позволя новината да излезе в медиите?
— Ако Аспърн се съмнява в способностите на вашето управление, защо просто не се обърнеш към щатската полиция? Нали за това е тяхното Бюро за криминални разследвания.
Морган започна да крачи из стаята, като издаваше тихи звуци на отчаяние и нерешителност. Накрая спря и поклати глава.
— Не мога да го направя. Това би означавало да се предадем твърде рано. — В гласа му имаше умолителна нотка. — Ако успеем да се справим сами, това би било идеално. Ако не успеем, значи толкова можем. Но да се предадем, преди да сме започнали…
Отново поклати глава, сякаш през тялото му премина спазъм.
— Полицаите в малките градчета редовно се „отказват“ — отбеляза Гърни. — Работят по случаи с разпространение на наркотици, обири, нападения — знаеш как е — и предават убийствата на Бюрото за криминални разследвания. Просто въпрос на обезпечение.
— Достатъчно сме обезпечени. Имаме договор с факултета по криминалистика на колежа, който ни дава достъп до модерната им лаборатория. Получаваме резултатите по-бързо, отколкото БКР може да ги получи от лабораторията си в Олбъни. Разбира се, нашите хора нямат много опит в разследванията на тежки престъпления — освен Кира Барстоу, но не са глупави. Имат нужда само от насока.
Гърни видя в очите на Морган решителност, която обезсмисляше всякакви по-нататъшни увещания да се откаже от разследването.
— Значи водещият ти детектив е Брад Словак?
— Мислиш ли, че е грешка?
— Трудно е да кажа, без да знам какви други варианти имаш.
Морган се обърна към един от прозорците, втренчи се разсеяно навън и въздъхна.
— Брад е свестен. Разбира се, не е от твоя калибър… Но имаме добра подкрепа от Кира от техническа гледна точка. Във всеки случай това е най-доброто, което можем да направим в момента.
Гърни се почувства неудобно при тази неприкрита молба за помощ на бившия си колега. Приближи се до един от прозорците и смени темата на разговора:
— Проверихте ли другите сгради в имението?
— Разбира се. Това е рутинната процедура за обезопасяване на района.
— Намерихте ли нещо интересно?
— Гаражът беше истинска сензация: мерцедесът на Ангъс, поршето на жена му, голям джип „Мерцедес“ и три стари бугатита. Целият този автопарк сигурно струва един милион долара. На втория етаж има два апартамента — за икономката и за градинаря.
— Някой да е чул или видял нещо?
— Не. Научихме много подробности за всичко, което са правили в нощта на убийството — какви телевизионни предавания са гледали, кога са си легнали и така нататък. Но нищо полезно. Разпитахме ги за посетители, спорове, проблеми, но не чухме нищо, което вече да не знаем. Тоест че Ангъс е имал достатъчно врагове, а жена му е фригидна егоцентрична кучка. Но тези разпити бяха ограничени. Смятаме да ги продължим.
— Словак ли ги води?
— Да. Освен това взе показанията на госпожа Ръсел.
— Докато ти беше у нас?
— Точно така.
Гърни не беше възхитен, че Морган не е присъствал в критичните първи часове на разследването, за да отиде да го увещава да се включи.
— Освен главната къща, оранжерията и гаража, какво друго има в имението?
— Склад за уредите за поддръжка на имението, втори гараж за пикап и два джипа с висока проходимост, барака за градински инструменти и медитационното бунгало на госпожа Ръсел. Там ще говорим с нея. Чакай да проверя дали е готова.
Морган погледна часа на телефона си и набра. От другата страна вдигнаха веднага.
— Здравей, Гленда… Как е тя?… Първо ще говорим с нея, а после с Хелън Стоун… Когато излезе от банята, кажи ѝ, че ще сме там в 11:15… Да… Не, Брад е с тримата градинари. Ще доведа още един детектив… Не, няма нужда да ѝ казваш… Ако има проблем, обади ми се. — Прибра телефона. — Схващаш ли в общи линии?
Гърни кимна.
— Да, но не разбирам каква е скритата ти цел.
— Целта е да допълним вече дадените показания — всички подробности, за които вчера може да не се е сетила.
— Предполагам, че не е била на себе си?
— Отне ѝ няколко часа, за да се окопити от първоначалния шок. После беше доста адекватна. Лекарят ѝ твърди, че проявява остра реакция на посттравматичен стрес при вида на кръвта. Бързо се развива, но и бързо минава.
— Лекарят ѝ е идвал, така ли?
— Да. Той е участник в суперелитния медицински план на Ръсел. Домашни посещения по всякаква причина и по всяко време. Пълният пакет е 75 000 годишно като първоначална вноска. Както и да е, тя не искаше да остане в къщата, което беше добре дошло за нас, и се премести в бунгалото. Брад взе показанията ѝ там. После лекарят ѝ даде приспивателно. През последните двайсет и четири часа беше под постоянна охрана от наша служителка.