— Това е невъзможно. Има явни противоречия — кой е извадил пистолета, кой е бил сам, кой е бил с компания, расовата принадлежност, кой е провокирал конфликта, всичко. Не може и двамата да са прави.
— Точно така — съгласи се Гърни.
— Но вие казахте…
— Казах, че и двамата казват истината, а не, че и двамата са прави.
— Какво, по дяволите, означава това?
Жилестият младеж излъчваше яростна енергия, излизаща извън рамките на обикновения спор — яростна енергия, която не предричаше успешна полицейска кариера. Гърни не искаше да разваля урока и реши да не се занимава с този проблем сега.
Обърна се към целия курс:
— Ще ви дам още информация. Тогава може би някой ще ми каже какво означава това. Разпитани са общо шестима свидетели на убийството и всички са дали писмени показания. Според тези показания единият участник в инцидента е имал пистолет, другият е имал пистолет или и двамата са били въоръжени. Убитият е чернокож около двайсетте и светлокож тийнейджър с латиноамерикански произход. Добре сложен, слаб, среден на ръст, нисък. Другият участник е носил черно кожено яке или тъмна риза без връхна дреха, или кафяво яке. Схватката преди изстрела е продължила пет секунди, трийсет секунди или повече от минута. Скарали са се или изобщо не са говорили. — Той замълча. — Какво мислите за всичко това?
— Боже — промърмори кадетът с вид на момче от село. — Изглежда, като че ли свидетелите искат да ни метнат.
Гърни сви рамене.
— Според полицая, провел разпитите, и шестимата свидетели са били трезви и са изглеждали надеждни.
— Да, но… някой е бил застрелян, което означава, че някой е имал пистолет. Кой от двамата е държал пистолета?
Гърни се усмихна.
— Вярно твърдение, грешен въпрос.
Това предизвика озадачено мълчание. След малко то бе нарушено от як младеж с бръсната глава, седящ на задния ред:
— Въпросът кой от тях е държал пистолета е грешен?
— Точно така.
Якият младеж примигна замислено, после предположи:
— Защото и двамата са били въоръжени?
— Или? — насърчи го Гърни.
— Никой от тях не е имал пистолет?
— И в този случай?
Този път се чу глас от средата на залата:
— Някой друг е стрелял!
— Точно това твърди единственият обективен свидетел — каза Гърни.
Това предизвика озадачени погледи.
Гърни изчака да види дали някой ще се сети.
Първа проговори кадетката от първия ред, която бе поискала да чуе втори път показанията:
— Под „единствен обективен свидетел“ камерата за видеонаблюдение на перона ли имате предвид?
Гърни кимна одобрително.
— На видеозаписа се вижда къде е стояла жертвата в момента на изстрела. Траекторията на куршума, установена по време на аутопсията, показва вероятното местоположение на стрелеца спрямо входната рана на жертвата. След като проектирахме тази траектория към видеозаписа, в тълпата се вижда млад мъж, който изважда малък предмет с форма на пистолет от джоба си и го насочва към жертвата. Веднага след изстрела прибира предмета обратно в джоба си и бързо тръгва към изхода на перона, където…
Сърдитият кадет го прекъсна:
— Искате да кажете, че никой от свидетелите не е чул откъде е дошъл изстрелът?
— Най-голямата сила на мозъка, способността да създава мигновени асоциации, понякога е и най-голямата му слабост. На всички свидетели им се е сторило, че са видели пистолет в ръката на поне един от участниците в конфликта. След миг са чули изстрел. Всички са свързали звука с визуалния образ. Мозъкът им е пренебрегнал посоката, от която се е чул гърмежът, в полза на визуалната логика: виждате нещо, което ви прилича на оръжие, чувате изстрел и мозъкът ви автоматично ги съчетава. А вашият мозък почти винаги е прав.
Якият младеж се намръщи.
— Но не казахте ли, че никой от двамата не е имал пистолет? Добре… свидетелите, които твърдят, че са видели пистолет… какво всъщност са видели?
— Телефон.
Това причини най-дългото мълчание досега — несъмнено мнозина в стаята си спомняха трагичните новинарски репортажи за стресирани полицаи, допуснали същата грешка в напрегната ситуация.
Младежът с вид на момче от село изглеждаше потресен.
— Значи свидетелите грешат за всичко?
— Случва се — каза Гърни.
Кадетката, седяща пред него, вдигна ръка.
— И какъв е изводът от всичко това? Изглежда, няма смисъл изобщо да разпитваме очевидци.
— Показанията от очевидци могат да бъдат полезни — отвърна Гърни. — Но основният извод е, че трябва да се подхожда с внимание. Дръжте ума си отворен. Не забравяйте, че свидетелите могат да бъдат много надеждни. И много неточни. Този проблем се пренася в съдебната зала. Свидетелските показания, които всъщност са най-малко надеждното доказателство, са най-убедителни. И това не е защото свидетелят лъже. Факт е, че хората често виждат неща, които не съществуват.