— И искаш да присъствам на този разпит?
— Или да участваш активно. Мисля, че ще ти бъде интересно.
— Някаква конкретна причина?
Ъгълчето на устата на Морган отново потрепери нервно.
— Жената е доста… особена.
8
Личното бунгало на Лоринда Ръсел се намираше по средата на тучна морава, оградена с планински лаврови дървета, в края на окосена пътека през гората. От двете страни на покрива от каменни плочи се издигаха зидани комини. Ръбовете на вратите и прозорците бяха обрасли с яркозелен бръшлян и това придаваше на фасадата вид на приказна къщичка.
Когато Морган и Гърни се приближиха до входната врата, тя се отвори и една полицайка излезе да ги посрещне. Беше сериозна, със сурови очи, които са видели твърде много лоши неща.
— Госпожа Ръсел добре ли е? — попита Морган.
— На крака е, говори ясно.
Полицайката погледна подозрително Гърни.
— Детектив Гърни ще присъства на разпита — обясни Морган. — Можеш да говориш свободно.
— Както беше в пълен срив, изведнъж стана кралицата на света. Нито следа от скръб. Нищо. Зад това лице на филмова звезда се крие странен мозък. Надявам се, че не казвам нещо неуместно.
— Няма проблем, полицай. Може да си вземеш почивка. Ела след половин час.
— Да, сър.
Тя се отдръпна настрани и тръгна към главната къща.
Морган си пое дълбоко дъх и влезе през обвития с бръшлян вход.
При първия поглед вътре Гърни си спомни английските вили, които беше виждал в списанията за вътрешен дизайн в чакалнята на зъболекаря си. Със старинни дъбови греди, фотьойли, тапицирани с пъстър плат на цветчета, и чугунена печка на дърва, монтирана в каменната камина, мястото имаше атмосфера на провинциален аристократичен дом. Но вниманието му бързо се премести от мебелите към високата тъмнокоса жена, застанала до камината.
Имаше черти на антична красавица и безупречна кожа на млада манекенка. Бежовият панталон и бялата блуза подчертаваха фигурата ѝ. Държеше телефон и говореше спокойно по него.
— Трябва да стане веднага… Това не е моя грижа… Добре… Точно така…
Когато видя, че Морган и Гърни я чакат на сводестия вход на помещението, тя им махна равнодушно към дивана и завърши разговора:
— Имате адреса… Утре в девет, не по-късно.
Чукна върху една икона на телефона си и поздрави Гърни с небрежна усмивка:
— Аз съм Лоринда Ръсел. А вие?
Морган отговори вместо него:
— Това е детектив Дейв Гърни. Бившият ми партньор в полицията на Ню Йорк. Той е експерт по убийствата, най-добрият. Помолих го да помогне за разследването.
Тя не сваляше очи от Гърни.
— Дейв да не би да е глухоням?
Морган се изчерви.
Гърни се усмихна.
— Само понякога.
— Хубаво. — Тя отново посочи дивана. — Сядайте. Трябва да проведа още един разговор.
— Моите съболезнования за загубата ви — каза Гърни, като остана прав.
Тя не реагира. Прегледа няколко екрана на телефона, след което попита Морган:
— След колко време ще приключат вашите хора?
— Какво да приключат?
— В къщата.
Тя чукна върху една икона и вдигна телефона до ухото си. Морган отговори колебливо:
— Надявам се до вечерта. Защо?
Тя не отвърна и отново заговори по телефона:
— Лоринда Ръсел е. Обадете ми се, за да насрочите час за пристигане на екипа ви.
Чукна по друга икона, остави телефона на масичката, демонстративно изчака Морган и Гърни да се настанят на дивана, след което седна на фотьойла срещу тях.
— Знаете ли, че кръвта се счита за опасен отпадък?
Морган премигна недоумяващо.
— Намирането на достатъчно компетентна фирма за почистване беше предизвикателство — обясни тя, като гледаше Гърни. — Някои изобщо не искаха да се занимават с петна от кръв, а само един беше готов да се справи с толкова голямо количество. Но съм сигурна, че вие сте по-добре запознати с този проблем.
За повече от две десетилетия работа в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция Гърни бе наблюдавал най-различни реакции на съпругите на убитите, но никога такава.
Лоринда продължи с равен глас:
— Кръвта трябва да бъде премахната напълно, без следа, преди да мога да се върна в къщата.