Погледът ѝ спря за още няколко секунди върху Гърни. На лицето ѝ проблясваше нещо предизвикателно — нещо, което беше наблюдавал у хора, които обичат да се състезават.
Тя премести вниманието си към Морган.
— Как върви разследването?
— В момента обработваме веществените доказателства. Лабораторията ги изследва. Събираме видеозаписи от частните и обществените камери в района. Полицаите разпитват жителите на съседните имоти. Правим всичко възможно и се надяваме…
Тя го прекъсна:
— С други думи, в момента не знаете нищо.
Морган се смути.
— Лоринда, правим всичко по силите си…
— А вие, детектив Гърни? Някакъв принос?
— Само въпроси.
— Задайте ги.
Пръстите ѝ започнаха да барабанят тихо върху подлакътника на креслото.
— Преди нападението имаше ли…?
— Убийството.
Той вдигна въпросително вежди.
— Предпочитам яснотата. Това не беше просто нападение.
— Добре. Убийството. Известно ли ви е съпругът ви да е имал някакви конфликти в бизнеса или в личния си живот, които биха могли да имат връзка със случилото се?
Тя издаде рязък звук, който можеше да е покашляне или смях.
— Целият живот на Ангъс беше един конфликт. Той беше воин. Неговата най-привлекателна черта. Но това създава врагове.
— Дали някой е искал да го убие?
— Сигурна съм, че много хора.
— Кой по-конкретно?
— Ако имате предвид някой, който веднага ми идва наум, това е нашият окаян съсед Чандлър Аспърн. Но по-притеснителни са тези, които не идват веднага наум, нали?
— Аспърн ви идва наум заради спора за арендата, нали?
— Да, и защото с Ангъс се мразеха. Съвсем открито. Ако бяха убили Чандлър, Ангъс щеше да бъде първият заподозрян. Вчера обсъдих всичко това с детектив Словак. Трябва да прочетете доклада му. — Тя погледна Морган с известно раздразнение, после — пак Гърни. — Нека да ви попитам нещо. Доколко мислите, че съм в опасност?
— Убиецът е бил в спалнята до вашата. Ако искаше да ви убие, вече щяхте да сте мъртва.
— Значи мислите, че съм в безопасност?
— Вероятно.
— Но не трябва да се успокоявам с това?
— На ваше място не бих.
Пръстите ѝ спряха да барабанят. Сега погледна Гърни, сякаш той бе загадка, която трябва да бъде разгадана.
— Нещо ви тревожи. Какво?
— Изглежда странно, че нямате охранителни камери и аларма.
— Вече взех мерки да променя това. Тази сутрин уговорих да ми инсталират най-модерната охранителна система.
— Добра идея.
— Това ирония ли беше? Искате да кажете, че е било добра идея да се направи, преди да убият Ангъс?
— Разбира се, че е било добра идея — отговори невъзмутимо Гърни. — Но предполагам, че никога не е обмисляно сериозно. Това, което ми разказаха за Ангъс, ми напомни един човек, когото познавах преди години — мъж с много власт и куп врагове, но без алармена система. Считаше, че алармата е признак на страх, а той никога не признаваше, че се страхува. Страхът беше емоция, която вдъхваше у другите хора.
Тя го гледаше с искрен интерес.
— И какво стана с него?
— Подцени един от враговете си.
Тя се усмихна, но не каза нищо.
Гърни рязко смени темата.
— Кога за последно Били Тейт е идвал в дома ви?
— Преди четири години, малко преди да влезе в затвора. Всъщност не влезе в къщата. Стоеше на входната врата и си искаше парите за някаква работа, която Ангъс го бе наел да свърши, но той не се беше справил добре. Ангъс отказа да му плати. Това доведе до заплахите и обвинението в нападение, заради което го пратиха в затвора.
— Кога го пуснаха?
Тя погледна Морган.
— Преди година и четири месеца.
Гърни попита дали е виждала Тейт след освобождаването му.
Тя каза, че не е.
Той реши отново да смени темата.
— Ангъс имаше ли определен час през нощта, когато ставаше, за да отиде до тоалетната?
— Нямам представа.
— Не ви ли будеше, когато станеше, за да отиде в тоалетната?
— Не.
— Дълбоко ли спите?
— Да.
— Знаете ли дали е имал навика да става по няколко пъти на нощ?
— Не бих се изненадала, имайки предвид възрастта му. — Лоринда изведнъж се отегчи, взе телефона от масичката и погледна часа. — Трябва да проведа още няколко обаждания. Искате ли още нещо от мен?
— Едно последно нещо — каза Гърни, като стана от дивана. — Ще бъде полезно, ако направите списък на хората, за които смъртта на съпруга ви е добре дошла.
— Детектив Словак вече ме помоли за това и ще ви кажа какво му отвърнах. Ако имате предвид хора, които биха се зарадвали на смъртта на Ангъс, списъкът е безкраен. Ако имате предвид хора, които получават значителна финансова изгода от смъртта му, списъкът е кратък.