— Добре. Започнете с краткия списък.
— Хилда Ръсел. Чандлър Аспърн. И коварната и алчна съпруга на Ангъс.
Морган я зяпна смаяно.
— Това ли са епитетите, с които ви описват хората? — попита Гърни.
— Тези и много по-лоши.
Тя отметна косата от идеалното си лице. В тъмните ѝ очи се появи войнствен блясък.
Докато се връщаха по пътеката към главната къща, хроничната тревожност на Морган нарасна до ръба на нервен срив.
— Какво мислиш за това? — попита той.
Гърни не отговори веднага. Тревожеше се не толкова от поведението на новата вдовица, колкото от активното си участие в разпит, който бе възнамерявал само да наблюдава.
— Какво мисля за краткия списък ли имаш предвид?
— Какво мислиш за самата Лоринда?
Гърни изчака един кълвач в гората да завърши дългата си серия от барабанене, преди да отговори:
— Това за коварството и алчността може да не е много далеч от истината. Отделно от това мисля, че е властна и много умна. Но имам чувството, че има и друго качество, което не мога точно да определя. Колко знаеш за нея?
— В Ларчфийлд се разказват всякакви клюки като във всеки малък град. За хора като Ангъс и Лоринда се говори какво ли не. Според слуховете била безразсъдна тийнейджърка, отгледана от лудо семейство в Бастенбург. Тук има само едно училище, така че е учила заедно с децата от Ларчфийлд. Има слух, че е имала неуместна връзка с директора Хенли Бълок, когато е била на 15. Никога не е говорила за това публично, нищо не е доказано и не е стигало до полицията. Но в крайна сметка Бълок подал оставка, съпругата му се развела с него и той напуснал района.
— А Лоринда?
— След като завършва училище и навършва пълнолетие, се омъжва за Ангъс, който по това време е на шейсет и осем и наскоро е напуснал третата си жена. Било е преди десет години и хората все още говорят за това.
Морган се спъна на неравната пътека и едва не падна. Не каза нито дума, докато не излязоха на поляната пред оранжерията.
— Ще говорим с Хелън Стоун в гаража.
— Добре.
— Ами другите две имена в списъка ѝ? — попита Морган, докато вървяха по моравата. — Какво мислиш за тях?
— Не знам какво да мисля. Какво можеш да ми кажеш за Хилда Ръсел?
— Не много повече, отколкото ти казах по пътя насам. Тя е по-малката сестра на Ангъс, настоятел на църквата „Сейнт Джайлс“ в селото. С Лоринда са коренни противоположности. С изключение на своенравния характер. И двете имат тонове от него.
— В какви отношения е била с Ангъс?
— Изглеждаха доста близки, поне на пръв поглед. Хилда беше по-харесвана от Ангъс. Тя не настройваше хората срещу себе си, както той. Но… — Морган забави крачка, после спря. — Поне един човек имаше проблеми с нея. И с църквата ѝ.
— В какъв смисъл?
— Вече ти казах, че Били Тейт загина при нещастен случай в нощта преди убийството на Ангъс — затова отпечатъците му на местопрестъплението са толкова проблемни. Не исках да навлизам в подробности за смъртта му, защото ми се сториха незначителни. Няма как да е убил Ръсел. Няма как да е възкръснал. Точка. Но работата е там, че нещастният случай, в който загина Тейт, се случи в църквата на Хилда. На покрива. — Той замълча за момент. — Тейт, както сигурно вече си се досетил, беше малко луд. Беше луда глава като дете, а като възрастен още повече се смахна. Качи се на покрива на „Сейнт Джайлс“, за да драска със спрей по камбанарията, насред гръмотевична буря. Удари го гръм и падна от десет метра от покрива. Умря на място.
— Има ли свидетели на случая?
— Двама патрулни полицаи, двойка, разхождаща кучета, Брад Словак и моя милост. Дори имаме всичко на видео, заснето от един от хората с кучетата. Ще ти го покажа в участъка, след като говорим с Хелън Стоун.
9
Преди да стигнат гаража, Словак се приближи до тях. Не изглеждаше доволен.
— Началник — каза, като кимна кратко на Гърни, но явно говореше на Морган, — с Мартинес току-що разпитахме тримата градинари. Нищо не са видели, нищо не са чули, нищо не знаят. Показах им снимка на Тейт и ги попитах дали са го виждали тук или някъде наблизо. Всички казаха, че не са.
Морган прехапа долната си устна.
— Говорете с пробационния служител на Тейт, разберете дали е имал седмични срещи, дали нещо в него е било…
— Прощавайте, сър, вече го направих. Пробацията на Тейт е приключила преди месец. Полицаят ми каза, че на няколко пъти е бил на крачка да го накаже за безотговорно поведение. Но той спазвал насрочените срещи и никога не преминал границата. Полицаят каза, че е чул за инцидента. Изобщо не се изненада, че Тейт е бил толкова луд, че да се качи на покрива по време на гръмотевична буря.