Стоун мина покрай него и отвори вратата.
— Да?
Беше Кира Барстоу. Тя погледна покрай Стоун към Морган.
— Началник, трябва да поговорим.
Той се извини и излезе на стълбището, като затвори вратата след себе си.
Стоун се втренчи нетърпеливо в Гърни.
— Кажете ми нещо — заговори той. — Познавахте Ангъс добре, нали?
— Вероятно по-добре от всеки друг.
— Значи най-добре знаете кои са враговете му.
— Оня тип, Сливовак, ме накара да направя списък. Казах му, че е по-лесно да преснима телефонния указател на окръга.
— Толкова ли много врагове си създаваше Ангъс?
— Беше силен, решителен мъж. Живееше по кодекс, който вече не е на мода. Старозаветен морал. Око за око. Нашето така наречено „общество“ се е отдалечило от тези принципи и сега плащаме цената за това. Ангъс не понасяше глупаците. И не си мълчеше. Казваше им истината в очите. Хората не обичат истината.
Вратата на апартамента се отвори рязко и Морган влезе развълнуван.
— Излезе нещо. Дейв, трябва да дойдеш с мен. Хелън, ще говорим, преди да си тръгнете.
Гърни последва Морган надолу по стълбите и навън на моравата.
— Трябва да се върнем в града — каза Морган, като тръгна към полицейските коли под портика.
Кира Барстоу вече беше там, близо до лабораторния микробус, и гледаше нещо на телефона си. Морган седна зад волана на джипа и махна на Гърни да седне до него.
— Резултатите от тестовете излязоха — съобщи, като запали мотора.
Не каза нищо повече, докато не преминаха по алеята и покрай униформения полицай на портала.
— Скалпелът, който Словак намери в оранжерията? Кръвта по него е на Ангъс. А кървавите отпечатъци по него? Те са на Били Тейт. Парчето плат в устата на кучето? Следите от кръв по него са на Били Тейт. И в тъканта има частици, които съвпадат със счупеното стъкло от вратата на оранжерията. А следите от кръв по стълбите и килимите във фоайето? Кръвта по отпечатъците от обувки е на Ангъс, вероятно от стъпване в нея. Но една от капките на килима е от кръвта на Тейт.
— Тейт е мъртъв, нали? — попита Гърни.
— Със собствените си очи видях как се случи. Видях как мълнията го удари. Видях как падна. Видях как патологът го обяви за мъртъв. Видях как внасят трупа му в погребалното бюро.
— Звучи доста безспорно. Имаш ли план какво да правите по-нататък?
— Казах на Кира да се обади на Брад, да му каже за лабораторните резултати и после да се срещнем в участъка. Обадих се на Пийл и го помолих да провери в погребалното бюро.
— За да се увериш, че вашият мъртъв заподозрян е все още мъртъв?
Очите на Морган се разшириха в знак на безсилие.
— Вероятно. Не знам. Мъртвият не може да възкръсне, нали? Това не е временно състояние.
Телефонът му иззвъня. Той натисна бутона за включване на микрофон.
— Началник Морган на телефона.
— Обажда се Данфорт Пийл.
— Благодаря, че се обади толкова бързо. Провери ли?
— Къде си?
В патрицианския акцент на мъжа се прокрадваше остра нотка.
— На Уотървю Драйв. На път за селото. Всичко… наред ли е?
— Нямаше да ми възложиш тази странна задача, ако очакваше всичко да е наред, нали? Много добре знаеш, че нещо не е наред.
Морган несъзнателно отвори уста — изражението на човек, който вижда настъпващо бедствие.
Гласът продължи, дрезгав и леко треперещ:
— Трупът е изчезнал.
— Моля?
— Няма го. Някой е откраднал проклетия труп на Тейт.
10
Морган влезе на паркинга зад голямата викторианска сграда на погребалното бюро и спря до повдигнатия на крик сребрист лексус.
После се обади на Словак и Барстоу и им съобщи новината за изчезването на трупа. Нареди им да тръгват веднага за погребалното бюро.
— Какво мислиш, че става тук? — обърна се към Гърни.
— Трудно е да се каже. Но това е интересно развитие на нещата.
— Защо, по дяволите, някой ще иска да открадне трупа?
Гърни не отговори.
Морган слезе от джипа, запали цигара и дръпна от нея с всички сили, сякаш димът беше кислород. Словак пристигна по алеята с додж „Чарджър“ без опознавателни знаци, а веднага след него се появи лабораторният микробус на Барстоу.
Морган стъпка цигарата на тротоара. Барстоу отвори задната врата на микробуса и извади четири комплекта лабораторни гащеризони — което би било излишно при обикновен обир, но сега беше напълно уместно предвид връзката на изчезналия труп с убийството.
Словак заговори първи:
— Каква е теорията? Някой е взел трупа на Тейт и го е завлякъл в къщата на Ръсел, за да остави следи? Не виждам никаква логика в това.