— Не е необходимо да носи целия труп — небрежно отбеляза Барстоу. — Достатъчно е било да вземе малко кръв за килима и за плата в устата на кучето, плюс един-два пръста, за да остави отпечатъци. От осакатената ръка на жертвата знаем, че убиецът е добър в рязането на пръсти.
Словак се намръщи.
— Тогава защо да си прави труда да изнася целия труп?
— Уместен въпрос. — Тя погледна Гърни. — Някакви идеи?
— Твърде рано е за идеи. Трябва ни повече информация.
Като по команда, задната врата на погребалното бюро се отвори и един мъж излезе на паркинга. Розовият му кашмирен пуловер и зелените панталони изглеждаха по-подходящи за голф клуб, отколкото за погребална агенция.
— Морган! Влизайте.
Това беше същият арогантен глас, който Гърни бе чул по високоговорителя в джипа. Данфорт Пийл изглеждаше млад, вероятно малко под трийсет. Имаше грижливо сресана руса коса, бледо лице и нацупени устни.
Морган се усмихна вяло.
— Идваме след секунда, Дан. Само да се подготвим.
Вече с гащеризони, калцуни и гумени ръкавици, четиримата полицаи влязоха заедно с Пийл в залата, където миришеше на дезинфектант. В края на коридора имаше затворена врата.
Пийл се обърна към Морган. В гласа му се долавяше сдържан гняв.
— Това е стаята за балсамиране със склада за труповете. Когато ми се обади, дойдох от офиса и открих тази шибана бъркотия. Не съм пипал нищо.
Заведе ги в голямо помещение, оборудвано като секционна зала в морга. Тук миризмата на дезинфектант беше по-силна. По средата имаше лъскава бяла маса за балсамиране, свързана със специализирана водопроводна система за пълнене и източване на водата. Отгоре висяха силни лампи като в операционна зала. Покрай стените имаше стъклени шкафове. Вратичката на един от тях беше счупена.
Вниманието на Гърни обаче беше привлечено от хранилището за трупове от другата страна на масата. Над два метра високо и поне толкова широко и дълбоко, приличаше на гигантски сейф или промишлен хладилник. Вратата му, почти по цялата ширина на помещението, беше широко отворена. Вътре се виждаше ковчег с повдигнат капак, поставен върху количка, подобна на подвижните носилки, използвани в болниците. Тапицерията на ковчега беше нацапана с кръв. На едно място капакът беше разцепен.
— Гледайте какво са направили тия идиоти — измърмори Пийл, като проследи погледа на Гърни. — Под страничната лайстна има ключалка, но никой не си е дал труда да я потърси. Просто са разбили капака.
— „Те“ ли? — попита Гърни. — Имате ли причина да смятате, че не е бил само един човек?
— Не е ли очевидно? Тейт тежеше най-малко седемдесет килограма. И количката е все още на мястото, където я бях оставил, преди да изляза. Значи трупът е бил изваден от ковчега и изнесен от сградата. Невъзможно е за сам човек.
Словак замислено поглаждаше брадичката си в почти пародиен жест на вглъбение.
— Освен ако той — или тя — не е изкарал ковчега до задната врата с количката, отворил е капака, завлякъл е трупа в багажника на колата си и после е върнал количката обратно — отбеляза Барстоу, като гледаше втренчено погребалния агент. — Защо да губи време да връща количката?
Морган — който, както Гърни добре знаеше, мразеше всякакви спорове, в които трябва да бъде арбитър — ги прекъсна, като вдигна ръка.
— Хайде да обсъждаме възможните варианти по-късно. — Обърна се към Пийл. — Видя ли някакви следи от взлом?
Погребалният агент посочи една врата отстрани на главната зала. Ръкавът на пуловера му се дръпна малко и отдолу се показа златен часовник „Картие“.
— Прозорецът е отворен. Беше затворен последния път, когато бях тук.
— Затворен и заключен?
— Може да не е бил заключен. Не съм сигурен.
— Освен счупения ковчег и отворения прозорец има ли нещо друго, което да е пипано?
— Очевидно това — отговори Пийл, като посочи счупената стъклена вратичка на шкафа до стената.
— Взели ли са нещо?
За първи път в арогантния глас на Пийл се прокрадва нещо подобно на страх.
— Пет хирургически скалпела и един чук за кости.
Барстоу отново заговори:
— Бихте ли описали чука?
— Най-големият, който имам. Двайсет и пет сантиметрова дръжка. Усилена с олово глава. Ударна повърхност с малък диаметър. Защо питате?
— Дълго е за обяснение.
Морган се върна към предишната си линия на разсъждения.
— Забеляза ли нещо друго да е откраднато или пипано?
Пийл посочи голата стена между двата шкафа.