— Там има някакви странни драскотини.
Морган и Барстоу се приближиха и огледаха мястото. На стената беше надраскана хоризонтално разположена осмица с вертикална черта през средата. Изглеждаше изстъргана в боята с остър инструмент. Барстоу извади телефона си и направи снимка.
— Нещо друго? — попита Морган.
— Не, освен това всичко друго е прекрасно!
Морган стисна устни. Заговори с равния глас на човек, който обезврежда бомба:
— Сега ще оставя Кира да работи. Нейните криминалисти ще извършат огледа. Ако извършителите са оставили някакви следи, те ще ги намерят. Междувременно искам да си съставя обща картина за ситуацията — особено за периода между докарването на тялото на Тейт и открадването му. Спомена, че горе имаш офис. Там ще е подходящо да поговорим, освен ако не предпочиташ да дойдеш при нас в участъка.
Пийл го изгледа продължително, преди да отговори, сякаш гневът от оскверняването на работното му място му пречеше да мисли.
— В офиса ми… може.
Междувременно Гърни забеляза нещо, което приличаше на обектива на скрита камера за наблюдение, монтирана на вратата на един от шкафовете.
Посочи я.
— Това, което си мисля, ли е?
Пийл вдигна очи и отговори неохотно:
— Боя се, че да.
11
„Офисът“ на Данфорт Пийл нямаше нищо общо с представата, която предизвиква тази дума. Освен красив орехов шкаф и лаптоп, поставен върху антична масичка, тук нищо не подсказваше, че мястото се използва за правене на бизнес, дори за такова изискано начинание като подготовката на погребения на богати покойници.
Старинните мебели приличаха на обзавеждане в реномиран интелектуален клуб. На едната стена имаше окачени червеникавокафяви гравюри, изобразяващи, както предположи Гърни, яхтите победителки в различни ветроходни състезания, а на другата — стари ботанически гравюри. Четири кресла, тапицирани с дамаска от времето на кралица Ан, бяха подредени около овална масичка с китайска ваза по средата.
Пийл посочи креслата и се настани на едното. След като всички седнаха, той отдели няколко секунди, за да изтръска невидими боклучета от пуловера си. После вдигна очи и се усмихна напрегнато.
Морган се покашля.
— Искам да знам повече за камерата в стаята за балсамиране и цялата ви система за сигурност.
Пийл се облегна на стола и кръстоса крака. Елегантните обувки, които се виждаха под крачолите на зеления му панталон, изглеждаха скъпи. Той събра замислено пръсти пред брадичката си и заговори:
— Преди три-четири години някакви вандали от Бастенбург нахлуха в залата за балсамиране. Един съсед ги забелязал и ги задържаха почти веднага. Нямаше щети освен разбитата ключалка на задната врата. Но това предизвика безпокойство и извиках охранителна фирма, която инсталира модерна система за наблюдение. Свръхчувствителна към звук и движение, аудиотропична, видеотропична, с висока дефиниция, пълна цветова гама.
Словак го прекъсна:
— Извинете? Аудиотропична? Видеотропична? Бихте ли…?
— Обективът на камерата се завърта автоматично по посока на всеки регистриран звук или движение, следва го и го предава — за запис на този компютър. — Пийл посочи лаптопа на другата масичка. — Идеално на теория. Ужасно на практика.
— Как така?
Погребалният агент обясни, като гледаше Морган и Гърни:
— Силата на проклетата система е нейната слабост. Чувствителността е толкова голяма, че само създава главоболия. Зад паркинга ми има улица. Всяка проклета кола, която минаваше, задействаше функциите на системата. Всяка сутрин на този компютър намирах купища видеозаписи от задната стена на стаята за балсамиране — където камерата бе регистрирала шума от преминаващите коли. Всички тези файлове с висока разделителна способност ядяха паметта на компютъра.
— И ти накрая я изключи? — попита Морган.
— Не изцяло. — Пийл изтръска още една невидима частица от пуловера си и отново събра пръсти. — Оставих функциите за търсене и предаване включени, защото често съм тук вечер и мога да погледна на компютъра, ако става нещо подозрително. Всъщност нищо не става. Но изключих функцията за запис.
— Значи главната функция за наблюдение е включена постоянно?
— Само от 21:00 до 6:00. Доколкото знам, в Ларчфийлд никога не са се извършвали престъпления през деня.
— Значи — обобщи Морган намръщено, — ако беше в този кабинет в нощта на открадването на трупа, щеше да видиш, че се случва, на този компютър?
— Точно така.
— Но сега няма запис?
Пийл мрачно потвърди: