— Съвършено вярно. Вбесяващо вярно.
— Ще бъде полезно, ако разкажеш всичко, което се е случило между преминаването на трупа в твое владение и последния път, когато си го видял.
Пийл вдигна ръце.
— Нека изясним този термин „владение“. Словак ми каза, че най-близката роднина на починалия, Дарлийн Тейт, е поискала тялото да бъде докарано тук преди окончателното решение за погребението му. Изпълних това искане като услуга, а не като официално преминаване във владение. Съгласих се единствено като временно съдействие на опечалените.
Морган погледна Словак за потвърждение.
Младият полицай кимна утвърдително и добави някои подробности, очевидно за Гърни:
— Мащехата на Били ме помоли да докарам трупа тук. Каза, че ще дойде възможно най-скоро, за да обсъдим подготовката за погребението. Тъй като фаталният инцидент се случи пред мен, началник Морган и двама души, които снимаха, доктор Фалоу каза, че няма нужда от аутопсия.
Може би в отговор на изненаданото изражение на Гърни Словак добави:
— Доктор Фалоу е не само местният личен лекар, но и съдебномедицинският експерт на окръга, затова той взима решенията за аутопсиите.
— Подписал ли е предварителния смъртен акт?
— Да, подписа го. Веднага след като докарахме трупа с количката.
— Толкова бързо ли дойде?
— Да. Живее тук, в селото. Веднага щом видяхме, че Тейт падна, му се обадихме — в качеството му на редови лекар. Той огледа Тейт на земята, обяви го за мъртъв и после подписа смъртния акт в стаята за балсамиране.
Пийл продължи разказа си, като отново се обърна към Морган:
— Както казах, Дарлийн Тейт щеше да дойде, за да даде допълнителни указания.
— Дойде ли, както обеща?
— По-рано, отколкото очаквах. Около 5:30 сутринта. Все още бях тук, в офиса.
— Даде ли ти конкретни указания?
— О, да. Конкретни и необичайни.
— В какъв смисъл необичайни?
— Първо, настоя срещата ни да се проведе в стаята за балсамиране, а не в офиса ми. Помоли да ѝ покажа трупа. Предупредих я за ужасния вид на лицето след удара от мълния. Имаше вертикална прогорена рана, като част от костта над окото и на скулата беше оголена. Но тя настоя да извадя тялото от хранилището, за да го види. Неохотно го направих — напълно готов за реакция на шок. Но шокът беше за мен, когато видях изражението ѝ. — Пийл замълча за момент и после добави: — Тя се усмихна.
Морган се намръщи.
— Усмихна ли се?
— Лъчезарно.
— Каза ли нещо?
— Попита ме дали Били е мъртъв.
— И ти ѝ каза, че да?
— Разбира се.
— Как реагира тя?
— Каза: „Да се надяваме, че е за постоянно“. Честно казано, направо ме побиха тръпки.
— Боже — промърмори Морган. — Даде ли ти указания за погребението?
— Само за това, че няма да има балсамиране, няма да има некролог, няма да има никаква служба.
— Поиска ли нещо друго?
— Каза, че ѝ трябват няколко дни, за да реши къде да погребе тялото, и ме помоли да го оставя тук дотогава.
— И това беше всичко?
— Не съвсем. Поиска веднага да избере ковчега. Поддържам ограничен асортимент в шоурума долу. Тя избра най-евтиния. После настоя да сложа трупа вътре, там на момента, пред нея. Обикновено отказвам такава молба. Но нямах търпение да се отърва от нея и го направих. Беше неловко, нехигиенично и непрофесионално. Дрехите на покойника все още бяха мокри на местата, където имаше кръв.
Пийл въздъхна и поклати глава.
Морган се наведе напред на стола си.
— Какво стана после?
— Извадих от джобовете на дънките и суитшърта на покойния някои лични вещи — почти празен портфейл, телефон, ключове за кола — и ѝ предложих да ги вземе. Но тя отказа. Категорично. Поиска трупът на доведения ѝ син да остане така, както си беше. Беше непреклонна.
Словак попита объркано:
— Каза ли защо?
Пийл продължи да говори директно на Морган, сякаш подчертаваше, че предпочита да контактува само с най-високопоставения служител в стаята:
— Каза, че иска всичко, което той притежава, да изгние заедно с него в гроба. Да изгние в гроба. Това бяха точните ѝ думи.
Морган попита Пийл дали е сложил нещата в ковчега при трупа.
— Да. Сложих ги върху трупа, облечен точно както беше — с кървав суитшърт, дънки и маратонки. Затворих ковчега. Заключих го с резето. Прибрах го в хладилната камера. Затворих вратата. И накрая, слава богу, успях да се сбогувам с тази жена.
— И после кога влезе пак в залата за балсамиране?
— Когато ти ми се обади преди час и ме помоли да проверя Тейт.
Морган сякаш се мъчеше да осмисли всичко, което беше казал Пийл. Накрая се обърна към Гърни: