— Имаш ли въпроси?
Цял куп, помисли си той. Но сега не беше най-подходящият момент да ги зададе.
12
След разговора с Пийл Гърни, Морган и Словак слязоха в стаята за балсамиране, където Кира Барстоу наблюдаваше работата на двамата облечени в гащеризони криминалисти, които Гърни беше видял сутринта на поляната в имението на Ръсел. Морган попита Барстоу дали може да отиде с тях да поговорят в участъка и тя каза, че ще дойде след минута, след като даде на екипа си допълнителни указания за огледа на ковчега.
Вярна на думата си, дойде в заседателната зала точно когато Гърни, Морган и Словак сядаха. Морган постави пръстите си върху гладкия плот и посочи дебелия килим и махагоновата ламперия.
— Точно като в стария ни участък — отбеляза, очевидно на шега.
Гърни се усмихна при спомена за мръсните плочки на пода, евтините пластмасови столове и надраскания плот на масата в оперативната стая на детективите в преустроената жилищна сграда с тракащи водопроводни тръби, капризна отоплителна инсталация и неизтребими мишки. Щеше да се усмихне по-сърдечно, ако не беше възприел тази забележка като пореден опит за напомняне на съвместната им история, на неизбежния дълг.
Морган се обърна към Барстоу:
— Нещо интересно в стаята за балсамиране на Пийл?
Тя кимна ентусиазирано.
— Много пръстови отпечатъци, следи от обувки, влакна, косми, петна от кръв. Ще накарам лабораторията да работи цяла нощ. Трябва да имаме резултатите до утре сутринта.
Морган изглеждаше доволен или поне по-малко притеснен.
— Нека да отделим няколко минути, за да оценим това, което научихме от Пийл, и да определим приоритетите на следващите стъпки. Кой иска да започне?
Словак вдигна ръка като ученик.
— Детектив Гърни мълча през цялото време. Бих искал да чуя какво мисли.
— И аз — съгласи се Морган. — Дейв?
— Споменахте, че имате запис на инцидента с Тейт, направен от свидетел.
Морган кимна.
— Качиха го в архива с доказателства. Искаш ли да го видиш?
— Много.
Морган отвори някакво приложение на телефона си. Един полиран дървен панел в стената на залата се плъзна настрани и отдолу се появи голям монитор. След още няколко плъзвания с пръст и почуквания по телефона екранът оживя. Появи се нощно изображение от селския площад с бялата фасада на църквата, осветена от улична лампа. Камбанарията се очертаваше на черното небе.
Вниманието на Гърни бе привлечено от тъмен силует върху стръмно скосения покрив в основата на камбанарията. Камерата започна бавно да се приближава. Тъмният силует — с черен панталон и сив суитшърт — се приближи до ръба на покрива и уличните лампи го осветиха отдолу.
Словак се наведе към Гърни и обясни:
— Това е Били Тейт.
Гърни видя, че Тейт стиска някакъв флакон в едната си ръка, а с другата се държи за ъгъла на камбанарията.
Три светкавици бързо осветиха небето и след миг се чу гръм.
Тейт започна да движи флакона по стената на камбанарията.
Две синкаво-бели мълнии осветиха небето, този път по-ярко, и последва още по-силен гръм.
Още по-ярка светкавица очерта зловещо силуета на камбанарията и мъжа със суитшърта до нея. Почти веднага последва гръм и няколко секунди по-късно блесна още една мълния и проехтя друг трясък.
Словак посочи екрана.
— Сега ще го удари… веднага след следващия порив на вятъра.
Боклуци, листа и прах се вдигнаха във въздуха и се завъртяха пред църквата. Тейт се приближи още повече до камбанарията и се притисна до нея с цялото си тяло.
— Гледайте — каза развълнувано Словак. — Сега…
Ослепителната мълния откъсна Тейт от камбанарията и го хвърли през ръба на покрива. С бързо движение надолу, камерата проследи падането на тялото на земята.
Гърни потрепери не само от гледката, но и от един звук, запечатан в паметта му — толкова ясен, колкото в деня, в който го чу за първи път като млад полицай на изпитателен срок в Ню Йорк. Един наркоман скочи от прозорец на шестия етаж и падна на тротоара на по-малко от три метра от мястото, където стоеше Гърни. Ужасяващият звук от стоварването на тялото върху земята прозвуча в него дори и сега, след повече от двайсет и пет години.
Докато камерата стоеше фокусирана върху неподвижното тяло на Тейт, двама униформени полицаи хукнаха към мястото, където беше паднал, след тях притича Словак и веднага след него Морган, и двамата с цивилни дрехи. Словак коленичи до тялото и внимателно провери жизнените му показатели. Един от униформените полицаи започна да прави изкуствено дишане, като в същото време крещеше за дефибрилатор. Словак извади телефона си.