Морган кимна в съгласие.
— Брад, искам да се заемеш с това възможно най-скоро.
Словак се намръщи.
— Всичките ми хора са заети да разпитват живеещите на Хароу Хил. Не ми остана никой, който да върши работа около погребалното бюро или къщата на Селена.
— Раздели хората си. Или поискай подкрепления от Бастенбург. Каквото предпочиташ. — Морган се обърна към Барстоу: — Кира, ти ще наблюдаваш местопрестъплението при Пийл и как върви работата в лабораторията през нощта. Обади ми се, когато получиш резултати. Пропуснах ли нещо?
Тя се усмихна.
— Чухте ли описанието на Пийл за откраднатия чук?
Той кимна.
— Звучеше като твоето описание на чука, който са използвали при взлома в оранжерията.
— И за да убият кучето.
— О, да. Изглежда, чукът свързва крадеца на трупа директно с взлома при Ръсел. Брад, когато в лабораторията приключат със скалпела, покажи го на Пийл. Да видим дали ще потвърди, че е един от петте, откраднати от стаята за балсамиране. Дейв, някакви други идеи?
— Пийл каза, че е оставил телефона на Тейт в ковчега. Похитителят на трупа може да го е взел. Ако е включен и батерията все още не е паднала, може да се локализира. Освен това трябва да получите заповед за изискване на информацията от последните обаждания и текстови съобщения на Тейт.
Морган каза на Словак незабавно да предприеме действия и по двете предложения. После си пое дълбоко дъх, като прелюдия към трудна тема.
— Има още един последен въпрос. Ситуацията с медиите. Досега беше под контрол. Смъртта на Тейт беше описана като нещастен случай, без да се споменават мрачните истории около миналото му или враждебността му към Ръсел. Убийството на Ангъс привлече повече внимание и бяхме изложени на известен натиск от репортери. Но това не е нищо в сравнение с торнадото, което ще ни връхлети, когато се разбере, че може да има връзка между двата смъртни случая. Искам да кажа, бъдете готови за ужасна буря. Не давайте никаква информация. Насочвайте всички въпроси към мен.
13
След като Словак и Барстоу тръгнаха да изпълняват задачите си, Морган се облегна на стола, изду бузи и бавно издиша. Погледът му бавно се плъзна из съвещателната зала и накрая спря върху големия екран. Взе телефона си, натисна няколко икони и дървеният панел закри отвора в стената. Морган леко плъзна пръст по полираната повърхност на масата.
— Още един пример за щедростта на Ангъс. Този човек беше обсебен от идеята всичко в Ларчфийлд да бъде най-високо качество.
След като замълча за няколко минути, отново заговори, без да поглежда Гърни:
— Спомням си, че веднъж каза, че да молиш за помощ, не е признак на слабост, а знак за здрав разум. Още ли мислиш така?
— Да.
— Радвам се, че дойде.
Гърни не коментира.
— Много ми помогна. Много. Ситуацията тук отива към… Не знам какво става, но съм убеден, че това е нещо, в което си по-добър от мен. Очевидно Брад и Кира много те уважават. — Морган погледна Гърни в очите. — Какво мислиш за участието си?
— Честно ли? Чувствам се като пето колело. Знам, че искаш помощ, но като външен човек с неизяснено положение и без правен статут не мисля, че съм най-подходящ. Ти и хората ти познавате Ларчфийлд по-добре от всеки друг.
Нервният тик в ъгълчето на устата на Морган отново се прояви.
— Има нещо, което не съм ти казал — призна той. — За моето положение тук. Сложно е. Когато ръководех охраната в колежа, вършех допълнителна работа за семейство Ръсел. Частни разследвания. Проверки на хора, с които Ангъс имаше вземане-даване. Такива неща.
— И какво беше заплащането?
— Щедро. Което е част от проблема.
— О?
— Искам да кажа, че с предишни обвързаности като тази… — гласът на Морган заглъхна за момент. Когато продължи, погледна към тавана, сякаш беше омекотяващ филтър между него и Гърни. — Във важен случай като този старата обвързаност може да ти подпали задника. Затова се опитвам да установя известна дистанция. Да наложа рамка на обективност. Нали разбираш за какво говоря?