За добро или лошо, Гърни беше настроен за рационални начинания, но щастието, както многократно се уверяваше, не беше резултат от логическо търсене, не беше нещо, което може да се хване. То беше дар. Идваше внезапно, неочаквано — както сега, в този миг, в който видя Мадлин, усмихната и с розово яке сред суетящите се кокошки, кълвящи царевичните зърна. Гърни паркира колата до лехата с аспержи, слезе и вдиша уханието на влажна трева.
След като изтърси последните зърна от кутията, Мадлин се приближи до него и го целуна за поздрав.
— Вратичката на кокошарника заяде. Може ли да я отвориш, докато приготвя вечерята?
Оказа се, че проблемът не е толкова лесен за решаване, колкото изглеждаше. Наложи се доста да думка и да дърпа, както и да прибегне до помощта на силиконова смазка и кози крак, които трябваше да вземе от плевнята. Но тези усилия имаха и своите предимства. За половината час, докато се занимаваше с тази дейност, мислите му дори за миг не се потопиха в блатото на Морган и Ларчфийлд, а когато влезе в къщата, Мадлин беше приготвила едно от любимите му ястия за вечеря — печена сьомга, задушени аспержи и ориз басмати със сладък пипер.
Гърни смени ризата си, изми си ръцете и седна на кръглата масичка пред плъзгащите се прозорци.
— Благодаря — каза. — Опитах се да се справя сама, но не успях да помръдна вратата. — Мадлин сипа още сос върху сьомгата. — Какво е положението в Ларчфийлд?
— Всичко е странно. И колкото по-дълго стоях, толкова по-странно ставаше.
Тя хапна малко ориз и го изчака да продължи.
— Изглежда, че някой е откраднал трупа на един местен идиот от погребалната агенция и го е използвал, за да подхвърли улики, че този идиот е извършил убийство ден след смъртта си. Водещият детектив на разследването е млад служител без почти никакъв опит с такива престъпления. През половината време ми се подмазваше, а през другата половина се караше с главния криминалист. Накрая Морган ми каза, че съпругата му умира, и ми предложи празен чек, ако поема разследването.
Мадлин остави вилицата.
— Жена му умира?
— Така ми каза.
— Вярваш ли му?
— Да. Трябва да е напълно извратен, за да лъже за нещо подобно. Не мислиш ли?
Тя сви рамене.
— Познаваш го по-добре от мен.
— Е… Трябва да приема, че казва истината.
Тя отново взе вилицата.
— Прие ли празния чек?
— Казах му, че ще направя каквото мога. Без да обещавам нищо.
— Не изглеждаш много доволен.
— Не съм.
— Тогава защо…
— Защото щях да съм по-малко доволен, ако му бях отказал.
Мадлин му хвърли един от онези погледи, които го караха да се чувства така, като че ли тя разбира мотивите му по-добре от него самия.
Погледът му се спря на чертежа на кошарата за алпаки, който все още беше на масата, сега леко поръсен със сол и пипер. Почуди се кога Мадлин отново ще спомене тази тема. Разбира се, щяха да я обсъждат на предстоящата вечеря с Уинклър и тази мисъл още повече уби желанието му да ги вижда.
— Гледай — каза Мадлин, като посочи кехлибареното зарево на залеза над хълма.
— Много красиво — съгласи се той, като погледна през френските прозорци.
Мадлин загря соса и двамата доядоха мълчаливо останалите в чиниите им сьомга, ориз и аспержи. Както обикновено, тя настоя да раздигне масата и да измие чиниите. Гърни остана на стола си. Гледаше блестящия под залязващото слънце склон на хълма, но мислите му бяха в Ларчфийлд.
След като приключи с чиниите, Мадлин избърса мивката, сгъна кърпата и се качи на горния етаж, за да посвири на виолончело. Междувременно мислите на Гърни се върнаха обратно по криволичещия път към странните обстоятелства около нелепата смърт на Били Тейт, кражбата на трупа му и привидно безсмисленото му замесване в убийството на Ангъс Ръсел.
Тези странности сами по себе си биха направили случая сериозно предизвикателство за всеки отдел за тежки престъпления — дори и без слуховете за кръвосмешение, магьосничеството и кмета с очевиден финансов мотив за убийство. Оставаха и усложненията, свързани с отказа на началника на полицията да предаде разследването на щатското полицейско бюро за криминални разследвания.
Тази мисъл напомни на Гърни, че Ларчфийлд е в района на Полицията на щата Ню Йорк, където Джак Хардуик бе работил като следовател за Бюрото за криминални разследвания.
Въпреки маниакалната вулгарност и агресивния характер на Хардуик — комбинация, която в крайна сметка сложи край на кариерата му в щатската полиция — Гърни винаги бе смятал, че безстрашието и деловият интелект на този човек са достатъчна компенсация за скандалните му маниери и поведение.