Реши да му се обади, за да провери дали той знае нещо полезно за Ларчфийлд. Включи се гласова поща и Гърни остави съобщение.
Тъй като не му хрумна какво друго може да направи, реши да седне в един от столовете на патиото и да се отпусне. Въпреки че слънцето вече се беше скрило зад западния хребет, столът все още бе топъл. Настани се удобно и започна да наблюдава как цветът на облаците се променя от прасковено през корал и розово до лилаво. От къщата долетяха звуците на концерт за виолончело на Бах и той се унесе в спокойна дрямка.
Когато малко по-късно Мадлин излезе и седна на подлакътника на дървения шезлонг срещу него, Гърни отвори очи. Беше захладяло и цветовете бяха изчезнали от небето.
— Докато се опитвах да се съсредоточа върху музиката, през цялото време ми се струваше, че не ми казваш нещо — отбеляза тя.
— За Ларчфийлд ли?
— За готовността ти да помогнеш на Морган.
Гърни понечи да каже, че не е премълчал нищо, но това не беше вярно.
Той въздъхна.
— Ще прозвучи нелепо.
— Е, и?
— Искам да кажа, много нелепо. В допълнение към рационалните основания, мисля, че го правя, защото Морган ми напомня за майка ми.
— Защо?
— В поведението му има една такава нотка на оплакване, която ме отблъсква интуитивно. Майка ми цял живот се опитваше да ме накара да ѝ обърна внимание, да реша проблемите ѝ с баща ми, да поправя всичко, което се е прецакало в живота ѝ. Когато ме хвалеше, винаги беше за нещо, с което съм ѝ помогнал. Когато ме критикуваше, винаги беше за нещо, което не съм направил. Постоянното ѝ послание беше, че ѝ дължа нещо.
— Чуваш това в гласа на Морган?
— Да. Достатъчно съм разумен, за да не позволя на ехото от миналото да влияе на решенията ми. Но го чувам.
— Всеки чува такова ехо.
— Може би. Това е едно от нещата, които ме отблъскват. Но едно от нещата, които ме карат да искам да му помогна, е още по-нелепо. — Гърни замълча за момент.
Тя се усмихна.
— Обичам нелепите мотиви.
— В участъка имахме мишки. На всеки три месеца идваше фирма за обезпаразитяване, но ефектът траеше само няколко седмици. После мишките пак се появяваха. Морган започна да носи капани. От онези с вратичките. Полагаше много усилия за това. Залагаше ги всяка вечер с примамка от фъстъчено масло. Събираше ги всяка сутрин. В обедната почивка ги носеше в близкия парк. И пускаше мишките там. Понасяше много подигравки за това.
— Значи мислиш, че в него има нещо добро? Женкар, който обича мишки, не може да е толкова лош?
Гърни сви рамене.
Мадлин се усмихна.
— Може би всичките ти „за“ и „против“ нямат нищо общо с решението ти. Може би главният ти мотив е предизвикателството на самото разследване.
Двамата замълчаха. Останаха на терасата, заслушани в чуруликането на птиците, които се връщаха към местата си за нощуване, докато не се стъмни съвсем и студът не ги накара да се приберат в къщата.
Умората от дългия ден надви Гърни и той реши да си легне. Сънят му обаче бе нарушен от странни сънища, които продължиха цяла нощ. В последния той беше в огромна зала и чакаше на дълга опашка от черни говеда порода „Блек Ангъс“. Въздухът миришеше на сурови бургери. От тавана падаха сини и зелени топки. Глас от високоговорител му нареждаше да отгатва какъв цвят са топките. В ушите му кънтеше камбана, канеща го на погребение, в което трябваше да участва. На стената висеше изящна табела, на която с курсив пишеше: „Кланицата на Морган“.
Биенето на камбаната се трансформира в звъна на телефона му, който бе оставил на нощното шкафче. Сънен, той вдигна.
— Гърни.
— Дейв?
Беше гласът на Морган. Звучеше няколко степени по-разтревожено отпреди.
Гърни премигна няколко пъти, за да проясни зрението си, и погледна часовника на телефона си.
— Шест сутринта е. Какво е станало?
— Случаят току-що се обърна с главата надолу. Никой не е откраднал трупа на Тейт. Кучият син е станал и е излязъл сам.
— Моля?!
Гърни седна на леглото и веднага се разсъни.
— Не е мъртъв. Излязъл е от стаята за балсамиране на собствен ход. Никой не е оставил отпечатъците му в спалнята на Ръсел. Сам ги е оставил там.
— Откъде знаеш?
— Ковчегът. От лабораторията направиха микроанализ на разцепения ръб. Ковчегът не е разбит отвън. Разбит е отвътре.
Част втора
Живият мъртвец