14
По пътя за Ларчфийлд Гърни почти не забелязваше околността — искрящата роса на утринното слънце, чистата зеленина на нивите, поляните от жълти диви цветя. Сценариите, които се бяха оформили в главата му, се разпадаха един подир друг под тежестта на невероятното.
Още по-обезпокоително беше, когато си представи Били Тейт в плътно затворения ковчег. След като по чудо е оцелял след онова ужасно падане, когато е дошъл в съзнание, той несъмнено е изпитвал силна физическа болка. А ужасът, че се е озовал на това тъмно тясно място — беше кошмарно дори само да мисли за това. Стомахът на Гърни се сви, когато си представи как Тейт се мята отчаяно, изпаднал в паника в затвора си, преди винтовете на ключалката най-сетне да поддадат.
Вглъбен в този ужас, за малко не блъсна някаква крава, която беше избягала от пасището. Това му напомни да се съсредоточи върху пътя.
Пристигна в Ларчфийлд в 7:55. Паркира, изключи телефона си, за да не го разсейват, и се отправи към неуместно луксозния полицейски участък. Класическата викторианска сграда беше по-подходяща за чаени партита, отколкото за криминални разследвания.
На входната врата го посрещна униформен полицай и го заведе в заседателната зала. Брад Словак стоеше пред машината за кафе с чаша в едната ръка и голяма поничка в другата. На няколко крачки от него Кира Барстоу разговаряше със слаба жена с остър нос и бдителни очи. Морган стоеше сам до дългата маса с намръщено от тревога чело и телефон, притиснат до ухото.
Когато видя Гърни, приключи разговора и затвори. Обърна се към останалите:
— Събрахме се. Да започваме.
Седна на челното място на масата. Барстоу и слабата жена се настаниха от едната страна, а Гърни — от другата. Словак остави остатъците от поничката си на салфетка и седна на стола до Гърни.
— Явно сме нагазили в чудовищна каша — подхвана Морган.
Гласът му звучеше толкова напрегнато, че Гърни очакваше всеки момент на челото му да избият капки пот. Морган си пое дълбоко дъх и продължи:
— Тъй като оживяването на Тейт беше такъв шок, особено за онези от нас, които със собствените си очи видяхме как пада, помолих Кира да представи данните от анализа на уликите, за да премахне всякакво съмнение относно фактите. Не можем да си позволим повече издънки. — Даде знак на Барстоу. — Имаш думата.
Тя огледа хората около масата и погледът ѝ се спря на Гърни.
— Доказателствата потвърждават теорията, че Тейт се е съживил в ковчега и после е излязъл от него — започна тя. — Така, нека първо да погледнем уликите за това, което се е случило в ковчега, преди да го разбие; после върху доказателствата за излизането му отвътре и от хранилището; и накрая тези за движението му из стаята за балсамиране и излизането му от сградата.
С ясна увереност в логиката на този подход тя продължи:
— Започвайки от ковчега, намерихме достатъчно кръв и пръстови отпечатъци, които показват, че Тейт е бил поставен там, както съобщи Пийл. От вътрешната страна на капака има драскотини и микроскопични остатъци от ноктите му, както и пълни отпечатъци от длани, свидетелстващи за усилия да избута затворения капак — усилия, които са се увенчали с успех отчасти поради евтината изработка на ковчега. Грета ще опише доказателствата за този успех — посочи жената до себе си. — Няколко думи за детектив Гърни. Доктор Грета Викърз е преподавател по машиностроене в колежа „Ръсел“ и консултант в катедрата по криминалистика. Има богат опит в областта на следите от разрушение в дървесина.
Барстоу почука върху една иконка на телефона си. Плъзгащият се панел в стената се отвори и големият екран се показа. Миг по-късно се появи снимка, на която се виждаше разцепеното място на ръба на ковчега.
Викърз заговори с източноевропейски акцент:
— Тази разцепена част, която виждате, е на мястото, където винтовете са били изтръгнати от дървото в резултат от насочена нагоре сила, приложена от вътрешната страна на капака. Разцепването, което виждате, се дължи на крехката конструкция на ковчега. Иронията е, че евтиният материал е спасил един живот. Ако ковчегът беше по-качествен, човекът вътре в крайна сметка щеше да умре от задушаване.
Тя замълча и Гърни попита:
— Сигурна ли сте, че силата, която е отворила ковчега, е дошла отвътре?
— Абсолютно. Няма следи от лост. Няма начин сила, достатъчна за разцепване на дървото, да се приложи извън ковчега, без да останат следи от инструмента. Ако искате, ще ви покажа нашите микроснимки на разкъсаните влакна и ще ви обясня как точно е протекъл процесът на разцепване.
Морган се намеси: