— Не мисля, че е необходимо.
Погледна Гърни, сякаш очакваше съгласие, но не получи никаква реакция.
След като благодари на другата жена, която пожела приятен ден и си тръгна, Барстоу продължи разказа си:
— Намерихме петна от кръвта на Тейт по вътрешната стена на хранилището, както може да се очаква, след като е излязъл от ковчега. Намерихме размазаните му отпечатъци от вътрешната страна на вратата на хранилището и по малката аварийна дръжка. Намерихме отпечатъци от маратонки по пода на помещението, съвпадащи с тези, които се виждат на краката на Тейт във видеосегмента, показващ го на количката в погребалното бюро. Следвайки вероятния му път, открихме отпечатъци от пръстите му на няколко места в стаята — по разбития стъклен шкаф, около надраскания на стената символ, върху ръба на масата за балсамиране, на рамката на прозорчето на съседното помещение за инструменти, на стената в коридора, водещ към задната врата, и на дръжката на вратата.
Морган изглеждаше впечатлен.
— Благодаря, Кира. Много правдоподобна реконструкция. — Преди да продължи, хвърли още един търсещ одобрение поглед към Гърни. — Няма съмнение, че Тейт е оцелял. Сега го търсим като заподозрян в убийство, а не като откраднат труп. Съгласен ли си, Дейв?
След кратко замисляне Гърни отбеляза:
— Трудно ми е да повярвам, че след нараняванията от мълнията и падането, е бил в състояние да излезе от ковчега и да избяга.
Морган кимна нервно.
— Знам какво имаш предвид. Но този сценарий обяснява улики, които иначе нямат логика. — Обърна се към Словак: — Брад, нещо от компютърната експертиза?
— Казаха, че ще се свържат с нас тази сутрин.
Морган обясни на Гърни:
— Въпреки че функцията за запис на лаптопа на Пийл е изключена, данните от камерата все пак се предават. Снощи иззех компютъра. Шансовете са малки, но си помислих, че цифровият отпечатък от данните може да се е запазил някак и експертите да успеят да извадят нещо.
— Определено си струва да се провери.
— Реших, че ако намерим такъв запис, той ще сложи край на всички съмнения за случилото се. Да видиш със собствените си очи, е много по-убедително, отколкото само да реконструираш събитията.
Барстоу присви недоволно очи. Изглежда, се канеше да възрази срещу това очевидно омаловажаване на работата ѝ, но точно в този момент телефонът на Словак звънна.
Той погледна дисплея и обяви:
— Това е важно.
Нарастващото безпокойство в кратките му въпроси и възклицания по време на разговора привлече вниманието на всички. След като затвори, остана за момент като вцепенен от внезапен прилив на адреналин, преди да заговори:
— Един от служителите, обикалящи района в търсене на очевидци, е намерил друг труп. На жена. В една канавка край Уотървю Драйв, на завоя за Хароу Хил. Мисли, че е мъртва от няколко дни. Гърлото ѝ е прерязано.
Морган веднага изпрати Словак и Барстоу на новото местопрестъпление — с инструкции да докладват възможно най-скоро. После се облегна отчаяно на стола.
— Боже мой. Какво, по дяволите, става?
Гърни сви рамене.
— След убийството на Ангъс, по пътя към или от къщата на семейство Ръсел, Тейт може случайно да е срещнал жертвата и да е решил да я ликвидира, защото го е разпознала. Ще знаем повече, когато установим самоличността ѝ и приблизителното време на смъртта. Словак ще извика ли съдебния лекар?
— Такава е процедурата.
— Той е обявил Тейт за мъртъв. Кога смяташ да му съобщиш новината?
— Боже, толкова много неща се случиха за толкова кратко време…
— Началник?
На вратата на залата стоеше дебел полицай с прошарена коса.
— Какво? — Гласът на Морган прозвуча напрегнато.
— Търсят ви. От онази компютърна група в колежа.
— Компютърна криминалистика — уточни друг глас зад гърба на полицая. На вратата се показа слаб младеж с модерна тридневна брада. Носеше тесни дънки и плътно прилепнала бяла риза. — Брад Словак ме помоли да ви предам тази информация лично.
Полицаят се оттегли и младежът влезе.
— Аз съм Ронан Айвс. Работя по случая с компютъра на Пийл. Да ви обясня ли нашите заключения?
— Давайте.
— Така… започнахме с двойна проверка, за да се уверим, че информацията от камерата не е кодирана някъде в паметта на компютъра, въпреки че опцията за запис е дезактивирана. Няма и следа от такава. Следващата стъпка беше да анализираме спецификациите на софтуера, който управлява поведението на системата. Там направихме интересно откритие. Изходните данни от камерата, които се предават на лаптопа, могат да се записват или да не се записват на устройството, като просто се превключи предпочитаната опция в ясно указаното поле. Обаче…