15
Морган намери качените видеоклипове в системата, маркира този, на който беше отбелязана датата на изчезването на Тейт от погребалното бюро, и кликна върху иконата за пускане на записа.
Чу се шум, отначало едва доловим, като заглушен стон, и екранът оживя с картина от стаята за балсамиране. Гърни предположи, че именно шумът е активирал камерата и една от лампите в стаята. Когато стонът се повтори и се усили до сподавен през зъби рев, зрителното поле се премести надясно, към хранилището за трупове. Явно в отговор на поредица от глухи удари, кадърът бавно се увеличи, докато почти се запълни от затворената врата. Времевият код в ъгъла на екрана се смени от 21:03 на 21:04 часа.
Последваха по-неистови звуци — комбинация от ръмжене, викове, пъшкане и глухо дращене. Гърни си спомни — с пристъп на клаустрофобия — драскотините и остатъците от нокти, които Кира Барстоу беше намерила от вътрешната страна на капака на ковчега.
Думкането продължи с прекъсвания около четвърт час. Сетне се чу друг звук — пращене, пукане и трясък на чупещи се дъски. Дисплеят с времевия код показваше 21:29.
Шумът, който последва, бе като от човек, който се препъва и блъска в нещо вътре в помещението, след което се чу вик от болка и отново настъпи тишина. След малко започна нова серия от удари и думкане, засилващи се и по-целенасочени от предишните, което подсказваше, че Тейт обикаля хранилището и проверява здравината на стените около себе си.
В 21:44 Гърни чу характерното метално издрънкване на резервния лост. Вратата на хранилището се отвори.
Положението на камерата бе такова, че входът му се виждаше само отстрани, и мъжът се показа едва когато влезе в стаята. Качулката му изглеждаше напоена с кръв.
Чувствителната към движение камера го проследи, докато се приближаваше несигурно към масата за балсамиране. Той се наведе напред и се хвана за ръба ѝ. Дишането му беше тежко и дрезгаво.
Постепенно мъжът се изправи и започна да обикаля из стаята. Окървавената качулка скриваше лицето му и пропускаше само животински звуци на болка и ярост. Може изобщо да не беше човек. Да възприемеш това диво създание като „Били“, изглеждаше нелепо.
Той стигна до вратата на склада за инструменти, поспря за миг, след което влезе вътре. След малко се чу шум от отваряне на прозорец. Гърни се запита дали го прави, за да подиша чист въздух, или за да огледа навън. „Къде съм?“ — сигурно бе един от основните въпроси в главата му.
Минута по-късно Били се върна в главната стая — и обърна главата си под такъв ъгъл, че за миг можеше да се види наранената половина на лицето му.
— Боже мили — промърмори Морган.
Дори в сянката на качулката вертикалната вдлъбнатина, минаваща през червено-черната овъглена плът, беше толкова ужасяваща, че когато той се обърна към шкафа до вратата, Гърни изпита облекчение.
Шкафът явно го заинтересува. Били остана неподвижно за известно време, преди да направи опит да го отвори. Когато установи, че стъклената врата е заключена, той я удари с лакът, което предизвика нов вик на болка. Пъхна ръка през дупката в счупеното стъкло, извади шепа блестящи инструменти и ги пъхна в джобовете на суитшърта си.
От един от джобовете си извади телефон. Известно време просто стоеше така, сякаш се опитваше да реши какво да прави. После пръстите му се раздвижиха, сякаш пишеше текстово съобщение на някого. Понечи да пъхне телефона обратно в джоба си, но спря и изпрати второ съобщение. Времевият код на видеото показваше 22:01.
Направи няколко крачки към коридора за задната врата, но спря и погледна към стената до счупения шкаф. Остана няколко минути в това положение, като почти незабележимо се люлееше от една страна на другата. После извади от джоба си един от лъскавите инструменти и се приближи до стената. Надраска хоризонталната осмица върху бялата боя, добави вертикалната черта и пак прибра инструмента в джоба си. Отдръпна се назад, сякаш се възхищаваше на това, което беше направил, после се обърна и тръгна решително по тъмния коридор. След няколко минути се чу шум от отваряща се врата, няколко секунди пауза и после звукът от плътното ѝ затваряне.
Времевият код показваше 22:19 часа.
Пет минути по-късно, след като нямаше повече звуци и движения, за да я активират, камерата се изключи.
Екранът в конферентната зала изгасна.
Недокоснатото кафе в чашата на Гърни беше изстинало.
Лицето на Морган издаваше огромно напрежение.
Гърни отбеляза с равен глас:
— Интересно видео. Напрегнато, но без изненади. Напълно съвпада с тълкуването на уликите от Кира.