— Тя описа всичко точно както се е случило — измърмори Морган, сякаш това съвпадение даваше повод за оптимизъм.
— И времевият код показва кога точно се е случило — добави Гърни, — което ни дава надежден прозорец за проследяване на движенията на Тейт.
Морган взе чашата си, отпи глътка кафе, направи гримаса на отвращение и отново я остави. Погледът му спря върху листовете по средата на масата.
— Погледни договора си. И го подпиши. Така ще бъдеш застрахован.
Гърни взе един от екземплярите и го разгледа внимателно. Споразумението беше по същество същото като онова, което бе сключил миналата година с Шеридън Клайн като консултант в разследването на няколкото убийства в Уайт Ривър.
— Добре е.
Морган търкулна една химикалка през масата към него.
— Трябва да се обадя на Барстоу да ѝ кажа, че видеото потвърждава нейната версия.
— Нека двамата със Словак да знаят, че Тейт е излязъл от погребалната агенция в 22:19. Може да е важно.
— Ще им кажа.
Морган се обади, каза на Барстоу новината и я помоли да предаде на Словак.
Докато Гърни подписваше договора, на отворената врата на заседателната зала се почука. Беше униформеният полицай, който го бе довел тази сутрин.
— Собственикът на погребалното бюро иска да ви види. Звучи ядосано.
— Дан Пийл ли?
— Господин Данфорт Пийл, както изрично настоя.
— Каза ли какъв е проблемът?
— Не, сър.
Тикът на Морган отново се прояви.
— Доведи го.
Пийл се показа на вратата точно в момента, в който полицаят се обърна, за да го доведе. Между веселите му жълти бермуди и яростта в очите му имаше рязък контраст. Затръшна вратата зад себе си и се приближи до масата.
— Фалоу е шибан идиот!
Морган го погледна стреснато.
— Този кучи син е на път да унищожи три поколения семейна традиция! — продължи разпалено Пийл. — Искам да бъде арестуван и съден за престъпна небрежност!
— Не съм сигурен…
Пийл го прекъсна:
— Видеото. Софтуерната компания ми каза как да получа достъп до записа. Явно Тейт не е бил мъртъв. Казвам ти, искам Фалоу да бъде съден! Искам това копеле да влезе в затвора!
— Защото по погрешка е обявил Тейт за мъртъв?
— За това, че го направи безотговорно в нетрезво състояние.
— Искаш да кажеш, че е бил пиян?
— Да, по дяволите, беше пиян!
— Това е сериозно обвинение.
— Осъзнаваш ли сериозността на това, което той ми причини? Какво ще кажат хората, когато разберат, че Данфорт Пийл е заковал жив човек в ковчег? Професионалното ми реноме ще бъде съсипано — като пряк резултат от грубата некомпетентност на Фалоу!
Пред яростта на Пийл Морган нямаше думи.
— Нещо в тялото даде ли ви причина да се усъмните, че Тейт е мъртъв? — внимателно попита Гърни.
— Не, нищо. Но разбира се, не направих обстоен преглед. Не е работа на директора на погребалната агенция да се съмнява в преценката на медицинския експерт.
— Откъде знаете, че лекарят е бил пиян, когато е преглеждал Тейт?
— Миришеше на алкохол. Предполагам, че го е пил, а не го е пръскал върху дрехите си.
— Някой друг подуши ли тази миризма?
— Откъде да знам? Не съм провеждал социологическо проучване, по дяволите.
— Споделихте ли с някого наблюдението си тогава?
Пийл поклати глава.
— Не исках да му създавам проблеми, имайки предвид съмнителното му минало. Не ми хрумна, че може да ми създаде по-голям проблем. — Обърна се към Морган: — Какво ще правиш с тази каша?
Морган държеше ръцете си кръстосани в почти пародийна отбранителна позиция.
— Вече правим всичко, което може да се направи. Разбирам разочарованието ти. Споделям го. Вредата. Потенциалните щети. Всички неизвестни. Повярвай ми, знам. Приоритет номер едно е да овладеем ситуацията.
Пийл кимаше повече в знак на нетърпение, отколкото на съгласие.
Телефонът на Морган звънна. Той го погледна, после погледна Пийл.
— Извинявай, трябва да вдигна.
Погребалният агент махна с ръка във въздуха в знак, че няма какво повече да каже. Завъртя се на пети и излезе от стаята.
От това, което успя да чуе от телефонния разговор на Морган, Гърни осъзна, че се обажда репортерка на име Карли, която иска да научи последните новини за разследването на убийството на Ръсел, и че Морган се опитва да я разкара, обещавайки важна информация по-късно през деня.
Веднага щом затвори, телефонът отново звънна. Този път от отговорите на Морган Гърни не можа да разбере друго, освен че новината е добра.