Когато приключи разговора, гласът му звучеше развълнувано:
— Една жена казала на един от хората на Брад, че видяла някого на Уотървю Драйв близо до Хароу Хил около два часа през нощта в нощта на убийството на Ангъс. Искаш ли да се повозим?
16
Вече в джипа, Гърни повдигна темата за тирадата на Пийл:
— Онова, което подхвърли, че Фалоу имал „съмнително минало“, знаеш ли какво имаше предвид?
— Преди три години Фалоу за малко не си изгуби медицинското свидетелство заради шофиране в нетрезво състояние.
— Имал ли е проблеми оттогава?
— Доколкото знам, не.
— Някакви предишни конфликти между него и Пийл?
— Защо питаш?
— Гневът на Пийл изглеждаше малко… краен.
— Предполагам, че има някаква стара вражда, но нищо открито.
Двамата млъкнаха. Не след дълго вече караха по Уотървю Драйв покрай добре поддържаните имения. През редките пролуки в тучната зеленина Гърни виждаше лазурното езеро. След малко право напред видя няколко полицейски коли, спрени отстрани на пътя — черен додж и патрулка от управлението в Ларчфийлд. Брад Словак и един униформен полицай стояха на тревата отстрани на пътя. Морган паркира зад патрулната кола. Гърни забеляза, че бяха спрели до единствения обрасъл парцел край езерото.
Словак се приближи до Морган, когато с Гърни слязоха от джипа.
— Жената се казва Руби-Джун Хупър. Звучи ли ви познато?
Морган го изгледа безизразно.
— Трябва ли?
— Появява се по новините на всеки две години, когато ѝ предложат още един милион за тези нейни шестнайсет декара. Винаги казва едно и също — родена е тук и ще умре тук. Не поиска да каже нито на мен, нито на Дуейн кого е видяла онази нощ. Настоя да говори с вас лично.
— Къде е тя?
— В къщата си. Зад дърветата. — Словак посочи пътеката, водеща към гъсталака.
Морган даде знак на Гърни да отиде с него. Пътеката между дърветата ги изведе на тясна морава, разделяща къщата от гората, която я заобикаляше. Беше обрасла с трева и глухарчета и наоколо обикаляха кудкудякащи, кълвящи земята кокошки.
Малката дървена къща в колониален стил, със зацапана бяла боя, би била незабележима в почти всяко друго населено място в северната част на щата. На Уотървю Драйв в Ларчфийлд обаче леко занемареният ѝ външен вид беше изненадващ. Неподдържаният имот, в който се намираше, можеше да се счита за приятно естествен другаде, но тук, сред напудрените имения на съседите, сякаш излъчваше агресия.
Жената, която ги чакаше на вратата, носеше безформена рокля. Правата ѝ прошарена коса покриваше челото и ушите ѝ като шапка. Тъмните ѝ очи се втренчиха първо в Гърни, а после в Морган.
— Ти заведе Тъкър в болницата. С теб искам да говоря. — Посочи Гърни, без да го погледне: — Кой е тоя?
— Най-добрият детектив, когото познавам — каза Морган с неловка усмивка.
— Кой от двамата е шефът?
— Той — отговори Гърни.
— Тогава всичко е наред. Той заведе Тъкър в болницата. Никога не забравям добротата.
— Тъкър…? — попита Морган.
— Когато беше паднал в теменужките от топлинен удар.
— Да — сети се Морган с очевидно облекчение. — На площада.
— Беше най-горещият ден на лятото.
— Спомням си. — Моментното облекчение на Морган се смени с вечното му безпокойство. — Искали сте да говорите с мен?
— По-добре да говорим вътре.
Тя се дръпна настрани и им даде знак да влязат в голия коридор. Отдясно имаше врата към малка трапезария и стълбище за втория етаж. Отляво имаше широк вход, водещ към хола.
— Влизайте. Не обръщайте внимание на Вон — каза жената, като кимна към мъж с ловен камуфлаж, седнал в инвалидна количка пред голям прозорец в дъното на стаята — и той няма да ви закача.
От прозореца се откриваше панорамна гледка към езерото.
— Вон цял живот ловува патици.
Заведе ги в другия край на стаята, където четири кресла образуваха неравен полукръг пред триместен диван. На централното място дремеше сиво куче, чиито малки крака изглеждаха неадекватни за голямото му тяло. Руби-Джун се настани отстрани и сложи ръка върху него, сякаш беше част от дивана.
Морган седна на по-далечното кресло, а Гърни — на едно по-близко.
— Е — усмихна се Морган, — какво искахте да ми кажете?
— Снощи говорих с един човек, за когото по-късно ми казаха, че е мъртъв. Не просто мъртъв сега, а мъртъв, когато говорих с него.
— Знаете ли кой беше този човек?
— Разбира се, че знам. Как иначе щях да знам, че е мъртъв?
— Можете ли да ми кажете името му?