— Това е един вариант. Имате ли информация за новата жертва?
— Мери Кейн, седемдесетгодишна пенсионирана библиотекарка. Живееше в малка къща срещу първия завой към Хароу Хил. Едно време къщата била портиерна към имението на брега на езерото.
— Имаме ли предполагаем час на смъртта?
Словак прокара ръка през четинестата си червена коса.
— Предполагам, че минимум два дни. Класически признаци на ранен стадий на разлагане. Фалоу мина преди няколко минути на път за там. Той вероятно ще ни даде по-тесен времеви прозорец. Ако е между два и три дни, това би съответствало на убийството на Ръсел — и на това, което госпожа Хупър ви е казала току-що.
„Класически признаци на ранен етап на разлагане“ — това прозвуча на Гърни като жаргонен опит на Словак да се представи като по-ошлайфан в тези неща, отколкото всъщност беше. Гледката на труп на два дни в канавката би стъписала всеки млад детектив. Само миризмата бе достатъчна, за да ти се завие свят.
След като най-сетне подреди мислите си, Морган заговори:
— Брад, Кира вече е поела контрол над мястото на убийството, сега е моментът да бягаш при Селена Кърсън. Вземи Дуейн Уолман, в случай че се появят проблеми. Не забравяй да подходиш по-кротко, да видим какво ще научиш. Ако се наложи, ще действаме по-твърдо. Записът, на който Тейт излиза от погребалната агенция, доказва, че е жив, така че имаме основателна причина да вземем заповед за обиск на апартамента на приятелката му, ако е необходимо.
— Мислите ли, че Тейт е там?
— Предполагам, че ще отиде на някое по-малко очевидно място. Но ако заподозреш, че е там, веднага извикай подкрепление.
— Да, сър.
Преди Словак да тръгне, Гърни попита:
— Как се справят вашите хора с търсенето на записи от камерите за наблюдение в района?
— Засега изглежда, че три може да са прихванали трафика към или от Хароу Хил. Издирваме собствениците на имоти, за да получим достъп до файловете, ако са запазени. Ще ви държа в течение.
Морган се обърна към Гърни:
— Готов ли си да отидем на мястото на убийството?
Мястото беше на две минути с кола по същия път. На около сто метра от местопроизшествието бе издигната барикада за спиране на движението. Полицаят, който я пазеше, я дръпна настрани, за да пропусне джипа на Морган.
Парцелът беше ограден с жълта найлонова лента — около четири декара около малка къща покрай пътя и обраслата с храсти и висока трева канавка от другата страна.
Морган спря между микробуса на криминалистите и колата на моргата точно зад лентата. Слезе и извика Барстоу, която говореше с двамата си подчинени до разграфения район за оглед, който се простираше от къщата до далечния бряг на канавката от другата страна на пътя.
— Да облечем ли гащеризони? — попита Морган.
— Сложете само калцуни и ръкавици, освен ако не смятате да пълзите на колене или да сядате в района на огледа.
— Ти върви — каза Морган на Гърни. — Ръкавиците и калцуните са в багажника на микробуса ѝ. Аз ще изчакам Фалоу тук. Когато приключи с трупа, ще му кажа за ситуацията с Тейт.
Гърни отиде до микробуса, сложи си предпазната екипировка и мина под лентата. Не се изненада, че Морган си намери оправдание да остане навън. В нюйоркската полиция той винаги успяваше да сведе до минимум досега си с грозната начална точка на всяко разследване на убийство — трупа на жертвата. Никога не можа да свикне и това стана още една причина кариерата му да се превърне в безкраен източник на стрес — заедно с безплодния стремеж да получи одобрението на баща си, — емоционален капан, от който нямаше изход.
Гласът на Барстоу прекъсна мислите на Гърни:
— Да ви покажа главните улики?
— Идеално.
— Да започнем оттук — каза тя, като го поведе към къщата.
Беше малка кремава дървена постройка с медно клепало по средата на зелената врата. Под двата предни прозореца имаше сандъчета с червено мушкато. Ярките цветове придаваха на мястото приветлив вид. Откритата веранда гледаше към пътя. На нея имаше стол с лавандулов цвят и дървена масичка. На масата имаше чаша със засъхнала утайка от кафе на дъното, чиста картонена картичка, химикалка и фенерче. Всичко беше покрито с прах за снемане на пръстови отпечатъци. Вниманието на Гърни бе привлечено от редица засъхнали капки кръв, започваща от масата и простираща се на три-четири метра през верандата.
— Изглежда, че гърлото на жертвата е било прерязано, докато е седяла на този стол — каза Барстоу. — Пръските от кръв са типични за това, което се получава при прерязване на голяма артерия.
Като онези на стената в спалнята на Ангъс, помисли си Гърни.