Гласът на Барстоу го върна към реалността:
— Имате ли някаква теория за случилото се тук?
— Тук сте по-дълго от мен. Вие ми кажете.
— Ами на записа от погребалното бюро видяхме, че Тейт е излязъл оттам около 21:10 онази нощ. Някъде между този момент и убийството на Ръсел е минал оттук. Виждате, че завоят за Хароу Хил е доста остър. Затова се е наложило почти да спре пред къщата, където жената е седяла на верандата. Може би го е познала под уличната лампа.
Тя посочи стълба с окачено на извито рамо осветително тяло над пътя точно пред къщата. Това беше едно от първите неща, които Гърни бе забелязал, когато пристигна на местопрестъплението. Сега се зарадва, че и криминалистката му е обърнала внимание.
— И така — продължи тя, — ако Тейт е осъзнал, че го е разпознала, може би е решил да вземе мерки.
Гърни кимна.
— Близостта до Хароу Хил, моментът на убийството и раната на врата сочат, че убиецът е Тейт. Но има проблем с мотива. Току-що говорих с друга жена на километър и нещо оттук, която е видяла Тейт да кара колата си малко преди убийството на Ръсел и е говорила с него. Без последствия. Защо Тейт е оставил жива едната жена, която го е разпознала, а не другата? Може би правим грешно предположение за мотива на престъплението. Може би няма нищо общо с това, че го е познала.
Барстоу го наблюдаваше с нарастващ интерес.
— Бих искал да знам какво е правила тази жена на верандата си — с картичка, писалка и телефон — посред нощ.
— Обичате това, нали? — попита тя.
— Моля?
— Изписано е на лицето ви. Вие обожавате сложните загадки.
Гърни не отговори.
— Е, кога ще поемете разследването? — добави тя. В сивите ѝ очи проблесна дяволита искра.
— Нямам намерение да го правя.
— Би било много по-добре.
— Имате проблем с Брад ли?
Тя сви рамене.
— С Брад имаме история.
— О?
Тя избухна в смях.
— За бога, не, не е това, което си мислите. Когато Брад беше в курса по наказателно правосъдие в колежа „Ръсел“, аз му бях преподавател. Тогава нямахме проблеми, но откакто го повишиха в детектив, той се бори да докаже, че сме равни.
Това обясняваше много неща. След кратка пауза Гърни попита:
— От колко време сте тук? Акцентът ви звучи като карибски.
— Ямайски.
— Там ли сте родена?
— В Олбъни. Майка ми беше от Ямайка. Заведе ме там, след като се разведе с баща ми, когато бях на три. Върнах се, когато навърших седемнайсет.
Той кимна с интерес и погледна часовника си.
— Време е да се връщаме на работа. Искам да разбера какво си е говорил шефът ви с патолога. — Гърни тръгна към паркинга, но изведнъж спря. — Казахте, че телефонът, който сте намерили на верандата, се зарежда. Ще ми се обадите ли веднага щом извадите нещо от него?
17
Когато стигна до жълтата лента на заградения район, Гърни с изненада установи, че микробусът на моргата вече излиза на пътя, а зад него — черен мерцедес с лекарски регистрационен номер. Изглеждаше невъзможно Морган да е съобщил на патолога зашеметяващата новина за възкръсването на Тейт, без да предизвика по-дълъг спор.
Морган му махна от прозореца на джипа си и му даде знак да се качи.
— Нов план — обяви, докато се връщаха към селото. — Ситуацията с Фалоу е деликатна. Работата е там, че той не само изпълнява длъжността на съдебен лекар на окръга, но и е член на селския съвет, на който аз съм подчинен. И едва ли ще му хареса, ако го обвиня, че е обявил жив човек за мъртъв.
— Никой не харесва да го обвиняват. Какъв е проблемът?
— Той е труден характер. Винаги е било така и стана още по-лошо след инцидента с пияното шофиране.
Гърни усети накъде отиват нещата.
— И тъй като новината е лоша, той ще иска да убие вестоносеца, а ти предпочиташ това да съм аз, а не ти.
Морган направи гузна гримаса, но продължи да гледа право напред.
— Ти си външен човек с блестяща репутация. Нищо не може да ти направи. Освен това повече те бива в тези неща от мен.
— Каза ли му нещо досега?
— Само това, че тъй като разследването на убийството на Ръсел е много важно, съм поканил един от най-добрите детективи в страната.
Гърни се намръщи на това определение.
— Нищо ли не му каза за Тейт?
— Казах му, че сме направили обезпокоително откритие във връзка с убийството на Ръсел и е по-добре да го обсъдим в управлението. Ще се срещнем там, докато асистентът му закара тялото на Кейн за аутопсия.