Преди да успее да обясни, Гърни видя, че изведнъж Фалоу направи връзката — започвайки несъмнено с гладко прерязаните гърла на Мери Кейн и Ангъс Ръсел.
— Скалпелите… О, боже… скалпелите, които взе от шкафа в погребалната агенция.
— Освен това имаме отпечатъци и ДНК на Тейт от мястото на убийството на Ръсел.
Фалоу преглътна с мъка.
Гърни продължи:
— Днес ще обявим Били Тейт за издирване, а след това ще направим публично изявление, което ще взриви медиите — включително с неизбежната сензация за „възкръсналия мъртвец“. Играта може да загрубее, особено за вас лично. Бъдете готов за това.
— Не можете ли да контролирате кои подробности ще стигнат до медиите?
— До известна степен. Но вече е известно, че Тейт е бил обявен за мъртъв. Сега всички ще разберат, че го издирваме за разпит във връзка с две нови убийства. Няма как да го скрием.
Гърни нямаше нужда да напомня, че арестът на Фалоу за пияно шофиране също е обществено достояние. Той почти видя как в мозъка на лекаря се завъртат зъбните колела на страха — как си представя вероятните заглавия в медиите: „Съдебен лекар с проблеми с алкохола обявява изпаднал в безсъзнание човек за мъртъв“.
Фалоу се обърна към Морган:
— Ти беше там. Видя го. Как може човек в такова състояние да оцелее?
Морган не отговори.
Фалоу поклати глава.
— Вестниците, телевизията… Боже, какъв ужас!
Гърни заговори спокойно:
— Бих ви посъветвал да препращате всички медийни запитвания към полицията на Ларчфийлд. За всички ще бъде по-добре, ако централизираме този процес.
След дълга пауза Фалоу излезе, като все още клатеше глава.
Морган погледна Гърни с уплашени очи като на заек, попаднал пред фаровете на приближаваща кола.
— Като казваш „полицията на Ларчфийлд“, мен ли имаше предвид?
— Освен ако нямате официален говорител, за когото не знам.
Морган въздъхна.
— Тогава по-добре да подготвя изявление.
— Ако бях на твое място, първо бих обявил Тейт за издирване. Убийството на Мери Кейн показва, че няма да се поколебае да убие всеки, когото сметне за заплаха.
Морган кимна.
— Веднага ще се заема.
— Началник? — Словак стоеше на вратата на конферентната зала. — Извинявайте, че ви прекъсвам, но сега се връщам от Селена Кърсън. Да докладвам ли веднага?
— Докладвай на Дейв. Той ще ми каже.
Морган излезе бързо.
Словак седна при Гърни и заговори:
— Беше адски странно. Тя постоянно се усмихваше и приказваше странни неща. „Той е тъмният ангел, който възкръсна от мъртвите. Пазете се от тъмния ангел, който възкръсна от мъртвите.“
— Пусна ли ви вътре?
— Не. Била е навън и е чула колата ми. До къщата ѝ се стига по дълъг, тесен черен път през гората. Целият е изровен и трябва да караш много бавно. Минава като в тунел между надвиснали борови клони, които се събират над главата ти, и почти няма светлина. После стигаш до черна желязна порта, която отделя гората от двора около къщата. Поглеждаш тази къща и няма как да не си помислиш, че там се случват лоши неща. Когато стигнах до портата, тя стоеше там цялата в черно. С ония блестящи обеци на устните. Усмихваше се, сякаш ме чакаше. Със страх слязох от колата. Казах ѝ, че се опитваме да разберем повече за инцидента с Били Тейт, и я попитах дали би имала нещо против да ѝ задам няколко въпроса.
— И тя какво каза?
— Веднага започна да плещи ония смахнати неща. Явно знае, че Тейт е жив. Но изглежда, вярва, че наистина е умрял и се е върнал от оня свят. От начина, по който ме гледаше, от начина, по който говореше, ме побиха тръпки.
— Нещо подсказваше ли да е надрусана?
— Не бих казал. Селена винаги е била странна. Безобидно странна. Но днес беше плашещо странна. Погледът ѝ почти ме накара да повярвам, че е права.
— За какво?
— Че Били е умрял и после се е върнал от оня свят. Знам, че е лудост, но… този поглед, сякаш знаеше нещо, което никой друг не знае.
— Има ли семейство?
Словак поклати глава.
— Родителите и сестра ѝ загинаха в пожар преди десетина години. Семейната им къща изгоря до основи посред нощ. Шефът на пожарната така и не откри причината. Подозираше палеж, но не можа да го докаже. Селена беше единствената от семейство Кърсън, която не загина в пожара — защото онази нощ отишла да спи на палатка в гората, или поне това каза. Имаше слухове, макар и без доказателства, че е способна на всичко. И е факт, че получи огромно наследство. Отиде да живее сама в онази обитавана от духове къща до блатото.