— На колко години е?
— На моята възраст, предполагам. Под трийсет.
— В едно училище ли сте били?
— Родителите ѝ я пратиха на пансион близо до Олбъни. За деца с емоционални проблеми. Точно след като се прибра оттам, семейната им къща изгоря.
— Кога започна връзката ѝ с Били Тейт?
— Предполагам, че след като той излезе от затвора. Поне тогава Дарлийн се побърка на тази тема.
— Добре. Да се върнем на нощта, в която Тейт падна от покрива. Огледали сте тялото. Имахте ли впечатлението, че е мъртъв?
— Впечатление ли? — Словак отново поглади четинестата си глава. — Не съм сигурен. Главата му беше обърната настрани и на бузата му се виждаше рана от изгаряне. Джими Клапър, един от нашите полицаи, се опита да му прави изкуствено дишане, но това само увеличи кървенето. Освен това използваха дефибрилатор. Няколко пъти. Нищо не помогна. И след като Фалоу официално го обяви за мъртъв, това затвори темата.
Гърни реши, че е време да говори с мащехата на Тейт.
Следвайки указанията на Словак, тръгна по двулентовото щатско шосе нагоре към хребета през тучната зеленина на Ларчфийлд и отново се спусна към мрачния Бастенбург. На единствения светофар в града зави по Стикъл Роуд и след малко навлезе в пустееща местност от занемарени пасища, обрасли с бодливи храсти, сред които бяха разпръснати ръждясали фургони и разнебитени селскостопански постройки.
Постоянно следеше километража си, защото указанията на Словак се основаваха на разстояние, а не на нечетливите в повечето случаи адреси на килнатите на всички страни пощенски кутии. На 3,8 километра от търговския център на Бастенбург стигна до място с нелепото име „Мотел «Рай»“ — бизнесът и жилището на Дарлийн Тейт, — порутена двуетажна постройка с механа на първия етаж и стаи за настаняване на горния. Според Словак достъпът до апартамента ѝ беше през бара.
Гърни паркира на буренясалия паркинг отстрани на сградата. Имаше още два автомобила, и двата — пикапи. На задното стъкло на единия бе залепен стикер с флага на Конфедерацията. В другия се виждаше пушка.
Гърни слезе и тръгна към главния вход. Над увисналия навес с червени букви на жълт фон бяха изписани думите „Мотел «Рай»“. От навеса висеше гирлянд с мигащи коледни лампички. Вместо да внесе весела атмосфера, ефектът в ярката светлина на обедното слънце беше отблъскващ. Той отвори остъклената врата и влезе.
Изчака няколко секунди, за да могат очите му да свикнат със слабата светлина. Нямаше прозорци. Освен стъклената врата, единственият източник на светлина бяха широкоекранен телевизор на стената в дъното на бара и няколко слаби лампи на тавана.
Само един от столовете на бара беше зает — от безформена жена с широка фланелена блуза и завъртяна с козирката назад спортна шапка. Рошавата ѝ прошарена коса стигаше до раменете ѝ. Седеше наведена напред, опряла лакти на бара и обвила с длани празната чаша пред себе си. Погледна Гърни, после — телевизора, където ярко облечени играчи крещяха и тичаха напред-назад в оспорвано телевизионно състезание.
Млад мъж с бръсната глава и физика на културист седеше на столче зад бара и почистваше ноктите си с върха на тънък ловджийски нож. Той погледна Гърни със спокойната пресметливост, характерна за бившите затворници.
Гърни заговори с учтивия тон, характерен за ченгетата:
— Добър ден. Бих искал да говоря с Дарлийн Тейт.
— А вие сте…?
— Детектив Гърни, полиция на Ларчфийлд.
Младежът пъхна бавно ножа в канията на колана си, взе телефона си от бара и почука на няколко иконки. Вдигна телефона до ухото си и се обърна настрани. Заговори много тихо.
Гърни успя да разбере само думата „полиция“.
Младежът затвори телефона.
— Госпожа Тейт би искала да знае по какъв повод искате да говорите с нея.
— Кажете ѝ, че имам въпроси за доведения ѝ син.
Младежът пак се завъртя с гръб и отново зашепна. След няколко секунди отново се обърна към Гърни:
— Госпожа Тейт не иска да говори за доведения си син. Каза, че ако се трупясате, и сам ще можете да говорите с него в ада. Нищо лично.
Повлеканата с проскубаната коса слушаше разговора с интерес. Или може би само така изглеждаше, защото устата ѝ беше увиснала.
Гърни направи знак на младежа да отиде с него в другия край на бара.
— Кажете на госпожа Тейт, че разследвам убийство, в което може да е замесен доведеният ѝ син. Искам да приключа случая и тя може да ми помогне.
Младежът вдигна телефона и предаде съобщението. Този път реакцията очевидно беше благосклонна. Младежът посочи редица сепарета с високи прегради покрай стената успоредно на бара.