— Добре. Елате с мен.
От фоайето той поведе Гърни по коридора с висок таван до ъглов кабинет. Дъбовата врата имаше панел от опушено стъкло и месингова дръжка. Гърни се почувства така, сякаш влезе в кабинета на декана на колежа си. Мебелите вътре бяха непретенциозни по някакъв старомоден, елегантен начин. По средата на стаята имаше бюро от махагон. Мейсън посочи на Гърни едно кресло отпред. Детективът седна. Мейсън остана прав. Може би, помисли си Гърни, беше чел статия за динамиката на властта.
— Е — каза учителят с хладна усмивка, — за какво е всичко това?
— Били Тейт.
Усмивката изчезна и се смени с отвращение.
— Инцидентът в църквата ли?
— Бих искал да знам всичко, което можете да ми кажете за него.
— Не знам откъде да започна.
— За начало може да ми обясните защо реагирахте толкова негативно на името му.
Мейсън кръстоса ръце на гърдите си.
— Тук няма да намерите много хора, които да реагират положително.
Гърни го изчака да продължи.
— Били Тейт беше най-проблемният — и с най-много проблеми — ученик, когото някога сме имали в това училище. Поне през трийсетте години, откакто съм тук.
— Какъв беше най-проблемният ви момент с него?
— Боже, имало е толкова много. Бихте ли ми казали защо питате?
— Инцидентът в „Сейнт Джайлс“ повдигна някои въпроси. Опитвам се да науча колкото се може повече за Тейт. Казаха ми вашето име като човек, който може да ми бъде полезен.
Мейсън се поколеба, очевидно недоволен от отговора на Гърни, но в крайна сметка въздъхна и седна на стола зад бюрото си.
— Най-удивителното нещо при Тейт беше комбинацията от огромната му дарба и злия начин, по който я използваше. Той беше роден спортист. Жилав, бърз, невероятно силен. Петдесет-шейсет лицеви опори, без да пролее капка пот. Имунизиран срещу болка. Убедих го да се пробва в училищния отбор по борба. Усетих, че е много себелюбив, и затова го пуснах да се бори с по-едър и опитен борец. Звездата на отбора. Това предизвикателство събуди нещо страшно в Тейт. Счупи ръката на по-голямото момче. И не беше инцидент. Той знаеше какво прави. Изглеждаше, сякаш му е забавно. — Мейсън сви презрително устни. — Това отчасти го вкара в системата за малолетни престъпници.
— Защо отчасти?
— Защото главната инициатива беше на нашата училищна психоложка, която е опитен терапевт и, в интерес на пълнотата на информацията, моя съпруга. — Мейсън се усмихна неловко. — Сега бивша съпруга.
Преди да продължи, той подреди купчинката картончета за записки на масата.
— Тейт каза неща, които Линда смяташе за заплахи за живота ѝ. Бяха цветисти, подробни и противни. Тя не го прие леко. Имаше записи от сесиите си с него и подаде официална жалба. Бяха проведени съответните изслушвания и Тейт прекара шест месеца в затвора за непълнолетни. Едва беше навършил четиринайсет.
Гърни не се изненада. Той нямаше илюзии за така наречената детска невинност. В полицията на Ню Йорк беше разследвал умишлени убийства, извършени от деца, много по-малки от четиринайсетгодишни. Едно ужасно клане на петима членове на едно семейство беше дело на осемгодишно момче, чийто спокоен поглед — идващ от ангелското му лице — беше по-смущаващ от всеки наемен убиец на мафията.
— Беше ли близък с някого в училище?
Мейсън поклати глава.
— Злината на Тейт беше доста очевидна. Дори хулиганите страняха от него. Единственият човек, който се чувстваше комфортно в неговата компания — колкото и странно да изглежда сега, — беше Лори Стрейн, официално Лоринда, а сега госпожа Ангъс Ръсел.
Това изненада Гърни.
— Как така „комфортно“?
— Виждала съм я да говори с него, понякога да се усмихва. Тя определено не се страхуваше от Били като останалите.
— Интересно. Какво друго можете да ми кажете за нея?
— Нищо.
— Казахте го твърде бързо.
— Клюките са отрова за обществото. Отказвам да ги разпространявам. Всичко, което съм чувал за нея, попада в тази категория.
— Например връзката ѝ с бившия ви директор?
— Без коментар.
— Добре. Само ми кажете какво момиче беше, сякаш описвате която и да било друга ученичка. Не записвам и няма да ви цитирам.
Мейсън се загледа в далечината, сякаш оценяваше труден терен, през който трябваше да премине. Покашля се.
— Беше невероятно красива млада жена. Момчетата бяха хлътнали по нея. Мисля, че половината мъже в Ларчфийлд биха изоставили жените си заради нея, ако сметнеха, че имат шанс.
Гърни се усмихна.
— Всички са били влюбени в неповторимата Лори Стрейн и са се страхували от неповторимия Били Тейт.