— Доста точно обобщение.
— Тейт имаше ли някакви добри качества?
— Доколкото знам, не. Може да съм пристрастен заради заплахите, които отправи към жена ми, но не си спомням да съм чул добра дума за характера или поведението му.
Мейсън събра ръце на масата пред себе си, като здраво преплете пръсти.
— Предполагам, че за това, в което се превърна, най-голяма роля има възпитанието му. Наясно ли сте със ситуацията в семейството му?
— Това, че баща му го е застрелял с пет куршума?
— Да, и самият му баща. Елрой Тейт, по прякор Пушека. Подпалвач, свързан с мафията, поне така твърдяха медиите. Биологичната майка на Били също не е била цвете за мирисане — „екзотична танцьорка“, която умряла от свръхдоза хероин, когато бил все още в детската градина. Може би е разбираемо, че е станал такъв, какъвто беше.
В тона на Мейсън имаше разбиране колкото в парче стомана.
— Казаха ми, че Били се е възстановил напълно след стрелбата. Вярно ли е?
— Физически, да. Но психически и емоционално — не. Беше по-зле от всякога. Не ми е приятно да го казвам за друг човек, но благодаря на Бог, че вече не е сред нас.
Мейсън разпери ръце, изпъна пръсти и леко потупа с длани по масата като намек, че няма какво повече да се каже.
Гърни не възрази. Ако оставеше учителя да завърши разговора им по свое желание, щеше да бъде по-лесно да го убеди да говорят пак в бъдеще, ако се наложи.
Двамата станаха. Гърни протегна ръка и Мейсън се пресегна над бюрото и я разтърси.
— Някой ще се свърже ли с бившата ми жена по повод на вандализма?
— Ще проверя, когато се върна в управлението. За какъв вандализъм говорим?
— Не знам точно. Линда живее в къщата. Аз живея в апартамент на брега на езерото. Все още се грижа за имота, кося тревата и така нататък, но ходя там само веднъж седмично. Тя вече не работи тук, но поддържаме връзка, особено по въпроси, свързани с къщата.
— Като случая с вандализма?
— Има частна терапевтична практика в селото и когато се прибрала снощи, се обади да ми каже, че входната врата на къщата е надраскана. Казах ѝ да подаде сигнал. Мислех, че ще реагирате веднага.
— Тя обясни ли какво има предвид под „надраскана“?
— Някаква рисунка, издълбана в боята. Надявам се да не е засегнато дървото.
— Каква рисунка?
— Само това ми каза.
— Бихте ли ѝ се обадили?
— Сега ли?
— Може да е важно.
Мейсън въздъхна нетърпеливо, извади телефона си и набра номер. След дълга пауза погледна Гърни.
— Включва се гласовата ѝ поща. Да оставя ли съобщение?
Гърни не отговори на въпроса.
— Къде е къщата?
— В края на „Скинър Холоу“.
— Къде е това?
— След северния склон на Хароу Хил. По средата на нищото.
— Това от страната на хълма, която не гледа към езерото ли е?
— Да.
— Жена ви преди или след като е влязла в къщата ви се обади?
— Нямам представа. Какво значение има?
— Може и да няма никакво значение, господин Мейсън. Ще отида да погледна какво става. Ще ви се обадя, когато открия нещо, става ли?
„Скинър Холоу“ беше тесен черен път с дължина около три километра покрай поток на дъното на дере с твърде стръмни склонове, за да бъде застроено. Накрая дерето изведнъж се разширяваше и преминаваше в борова гора, след края на която имаше голяма окосена ливада. По средата на ливадата се издигаше бяла селска къща със сини капаци и синя врата. Зад нея се виждаше класическа червена плевня. За разлика от къщата на Руби-Джун Хупър край езерото, която беше подобна по размер и модел, тази къща бе толкова чиста и свежа, колкото самия Грег Мейсън. Дори постланата с чакъл алея беше безупречно чиста.
В края на алеята пред къщата имаше паркинг, частично зает от прашна бяла тойота „Корола“. Веднага щом спря до нея, Гърни видя в какво се изразяваше „вандализмът“ на входната врата. Зловещо познатата осмица с вертикална черта през средата бе надраскана върху синята боя на вратата с нещо много остро.
Той смъкна стъклата на субаруто и се ослуша. Погледна прозорците на къщата, после огледа цялото поле наоколо, докъдето можеше да види от колата. Отвори жабката и извади кобур и деветмилиметров пистолет „Берета“. Закопча кобура на глезена си. С пистолет в ръка слезе от колата. Бдителността му се засили от хрускането на чакъла под краката му.
Приближи се до надрасканата врата и забеляза, че е леко открехната. Това го разтревожи дори повече от надраскания символ.
— Госпожо Мейсън!
Ято жълти чинки излетяха от голямата калина до ъгъла на къщата. Той извика името на жената още два пъти.