Тишина.
Приближи се до вратата и почука силно, като пак извика. Тишина.
Свали предпазителя на пистолета и бутна вратата с крак. Тишина.
Влезе в къщата и се озова в началото на централен коридор, водещ към задната, остъклена врата. През нея се виждаха яркозелената морава и ъгълът на червената плевня. Отдясно имаше малка трапезария, отляво — хол.
За всеки случай Гърни отново извика силно, за да обяви присъствието си:
— Полиция! Ако има някой, покажи се веднага!
Тишина.
Влезе в хола.
Вътре не беше разхвърляно. Просто не беше маниакално подредено. На масата имаше празна чаша и малка чиния с трохи вътре. На пода до един от фотьойлите бе оставен отворен брой на „Нюйоркър“. По средата на масичката имаше наклонена на една страна купчина книги. На единия подлакътник на дивана беше преметнато смачкано одеяло.
Гърни пресече коридора и влезе в малката кухня. Тук също личаха признаци на обичайните ежедневни дейности. На сушилника до мивката имаше няколко чинии. В мивката бяха оставени още няколко, заедно с използвано пакетче от чай и все още неизмити прибори. Няколко чекмеджета не бяха напълно затворени. До страничния прозорец имаше малка маса за закуска, огряна от следобедното слънце, под чиято светлина се открояваха няколко трохи.
Гърни тъкмо се канеше да се качи на горния етаж, когато нещо привлече вниманието му.
На овално килимче до масата за закуска видя петно с размер на монета от пет цента, приличащо на засъхнала кръв.
Той коленичи и леко повдигна най-близкия до петното ръб на килимчето. Надникна отдолу и видя, че кръвта е проникнала през влакната и се вижда от долната страна. С фенерчето на телефона се увери, че мястото, където е станало изтичането, все още не е съвсем засъхнало. Върна килима на място и заоглежда останалата част от пода.
Не след дълго откри нещо подобно на дълги драскотини, които можеха да бъдат оставени от влаченето на нещо тежко по пода. Тръгна по следите от кухнята по коридора към задната врата. Вместо да я отвори и да излезе през нея, рискувайки да замърси още повече местопрестъплението, той се върна по коридора и излезе през главния вход. Оттам заобиколи до задната врата, за да види дали следата продължава отвън.
Продължаваше — под формата на смачкана от човешко тяло трева — и водеше към плевнята.
Тръгна по следата и установи, че заобикаля зад ъгъла на плевнята и спира пред плъзгащата се врата от тази страна. Тревата тук беше по-силно отъпкана, като че ли тялото е било оставено там. Кафяво петно от кръв на земята на няколко сантиметра от вратата очевидно потвърждаваше това.
За да избегне заличаването на евентуални пръстови отпечатъци върху стоманената дръжка, Гърни хвана тежката врата за ръба и я дръпна настрани по ролките, които я поддържаха. Когато я отвори, чу жужене на мухи. Шумът беше предупреждение за това, което щеше да намери, но нищо не можеше да го подготви за спектакъла, който го очакваше вътре.
Срещу отворената врата бе спрян трактор. Беше оборудван с голяма товарна кофа, която можеше да се използва за транспортиране на големи количества чакъл или тор. Кофата беше вдигната на около метър над пода на плевнята. От нея висеше мъртва жена, разположена под такъв ъгъл, че краката ѝ стърчаха над торса, а главата ѝ висеше на около педя над бетонния под. Косата ѝ беше сплетена на дълга плитка, чийто край едва докосваше пода. Около очите и зейналата рана на гърлото ѝ кръжаха мухи.
Извивката на тялото напомняше на онази, която Гърни бе видял на трупа на Ангъс. Но имаше една съществена разлика.
Под гърлото на Ангъс имаше кръв. Но на пода на плевнята нямаше. Нито капка.
Гърни извади телефона и се обади в участъка.
20
Само половин час след обаждането му всички ключови служители се събраха: двама патрулни полицаи за охрана на района и регистриране на посетителите; Кира Барстоу с екипа си от криминалисти; доктор Фалоу със своя хилав помощник; пълният съдебен фотограф, който по-рано тази сутрин бе заснел трупа на Мери Кейн в канавката; и Майк Морган, чийто нервен тик се беше засилил.
Патрулните полицаи отцепиха с жълта лента район с площ около четири декара, заедно с къщата и паркинга в единия край и плевнята в другия. Всички, чиято работа изискваше да бъдат в заградения район, носеха стандартно защитно облекло.
Гърни описа подробно на Морган и Барстоу движенията и наблюденията си на местопрестъплението. Каза им също това, което Словак му бе разказал за младия наркоман и приятелката му, които бяха видели Били Тейт с джипа му на път към къщата на Мейсън миналата вечер. Накрая обясни на фотографа кои части от къщата, ливадата и плевнята трябва да бъдат документирани — в допълнение към стандартните снимки на трупа.