Гърни тръгна към тях.
— Доктор Фалоу?
Лекарят се обърна и го погледна с немигащи безразлични очи.
— Докторе, ако има нещо, което можете да споделите с мен в момента, дори и да е само предположение, може да бъде изключително полезно. Факторът време в този случай…
Фалоу го прекъсна:
— Факторът време винаги е важен. Всичко винаги трябва да става веднага.
Гърни бе на път да се откаже, но за негова изненада Фалоу избълва като картечница бърз низ от факти:
— Частици от синя боя по долния ръб на раната на врата. Няколко космени фоликула откъснати от скалпа, което съответства на предположението, че тялото е било влачено за косата. Дясната сънна артерия и дясната яремна вена са прерязани. От тялото е изтекло значително количество кръв, която е отстранена от мястото на убийството. Признаци за силен удар с остър предмет в горната париетална кост на черепа, съответстващ на инструмент, подобен на този, с който е било убито кучето на Ръсел.
— Горната париетална? — попита Гърни. — Това означава, че е била ударена по главата, така ли?
— Да.
Без да каже нищо повече, Фалоу отиде до мерцедеса си, а асистентът му натовари носилката и чувала с трупа в микробуса.
Скоро и двете коли, начело с мерцедеса, потеглиха по чакълестата алея и навлязоха в боровата гора.
Докато Гърни наблюдаваше заминаването им, Морган се приближи. Погледна назад и понижи глас:
— Усети ли някаква миризма?
— Каква миризма?
— От Фалоу. Алкохол.
— Не.
— Хубаво. — Морган погледна часовника си и добави: — Трябва да се връщам в участъка и да подготвя изявление. Пресконференцията е довечера в седем. Ти дали не би искал…
— Не си го и помисляй.
Морган кимна.
— Добре. Толкова… какво мислиш за този случай тук?
— Освен че е ужасно, бих казал, че добавя поне три притеснителни елемента към пъзела. Първо, времето. За разлика от убийството на Кейн, това не е пряк страничен продукт от убийството на Ръсел, когато Тейт елиминира някого, който го е разпознал по пътя към Хароу Хил. Става въпрос за нещо друго. Второ, липсващата кръв. Очевидно е била изцедена от тялото и взета. Чудно с каква цел? И накрая нещо, което все още не бяхме виждали — послание с кръв в къщата. То създава впечатлението за нещо, което започва, а не свършва. На стената над стълбите.
Морган се подвоуми, после неохотно тръгна през паркинга към къщата.
Гърни отиде до колата си, извади телефона си и се обади на Мадлин.
Почти се надяваше, че обаждането ще се прехвърли към гласова поща, но тя вдигна.
— Нека да позная. Случило се е нещо непредвидено и няма да дойдеш за вечеря.
— Тук стана напечено.
Тя го изчака да продължи.
— Днес бяха открити още два трупа. Две жени с прерязани гърла.
Мадлин издаде кратко възклицание на ужас.
— И може би това не е краят.
— В какъв смисъл?
— Убиецът е оставил послание, но не искам да навлизам в подробности…
— Не е нужно да обясняваш. Ще говоря с Уинклър. Обади се, когато можеш.
— Ще го направя.
— Бъди внимателен.
— Разбира се.
— Обичам те.
— И аз те обичам.
Гърни провери колко е часът на телефона си, пое си дълбоко дъх, облегна се на задната седалка и затвори очи — за да се оттегли поне за миг спокойствие — преди, както беше сигурен, емоционално изтощителния разговор с Грег Мейсън, който му предстоеше.
Почукване по прозореца до главата му го върна в реалността. Той смъкна стъклото и видя Морган, който го гледаше отгоре.
— Добре ли си?
— Чудесно — каза Гърни.
Устата му беше пресъхнала. Не беше ял нищо, откакто закуси с кафе и препечени филийки.
— Кофти работа… този надпис на стената — измърмори Морган.
— Да, кофти работа.
— Трябва да се връщам в участъка да се подготвя за проклетата пресконференция. Ситуацията тук изглежда под контрол. Барстоу събира уликите. Тялото е изпратено за аутопсия. Патрулният екип охранява района. Мислиш ли да отделиш известно време на Мейсън?
— Да.
— Хубаво. Ако имаш нужда да се свържеш с мен…
Морган завърши фразата с неясен жест и се отправи към джипа си.
Гърни разрови в отделението между предните седалки. Извади малка бутилка вода. Изпи съдържанието ѝ и я хвърли на пода зад седалката си.
Слезе от колата и тръгна към тойотата. Щом седна до Мейсън, забеляза, че предишното изражение на отчаяние върху лицето на мъжа се е сменило с нещо, приличащо по-скоро на гняв. Той кимаше на себе си, сякаш потвърждаваше някакво лично убеждение.