Гърни мълчеше и чакаше.
— Това е единственото обяснение. Това, което казахте. Че Тейт е жив. Злият кучи син е жив!
— Защо сте толкова сигурен?
— Никой друг не е способен на това. Всички я обичаха. Всички в това училище я обичаха. Всички освен Били Тейт.
— Защото е съобщила за поведението му в полицията?
Мейсън сякаш не чу въпроса.
— Когато завършваха, децата продължаваха да поддържат връзка с нея. Обожаваха я. И не само децата. Тя умееше да предразполага хората. — Умението да предразполага хората прозвуча като някаква тайнствена дарба. — Беше невероятен човек. Внимателна към всичко и към всички. Проявяваше грижа. Хората я обичаха. Тя нямаше врагове. Само Тейт.
Гърни се почуди защо връзката на Мейсън с прекрасната му съпруга е завършила с развод, но това беше твърде остър въпрос за момента.
— Защо не харесваше трактора ви? — попита той с по-мек тон.
Мейсън се смути.
— Какво?
— Казахте ми, че Линда е мразила трактора. Чудех се защо.
Мейсън вдигна ръка, сякаш да отклони въпроса, но я свали, без да довърши жеста. Отвори уста, но веднага я затвори.
Гърни видя, че увереността на този човек отново се смени с уморена тъга. Мейсън заговори, този път почти шепнешком:
— Тя не мразеше трактора.
Гърни го изгледа въпросително.
— Понякога някои неща символизират други. Разбирате ли?
— Какво символизираше тракторът?
Мейсън въздъхна.
— Нашите различия. Това, върху което се фокусирах, за което отделях време. Аз обичам реда, точността, пропорциите. — Мейсън се изсмя мрачно. — Тиранията на перфекционизма.
— Тракторът символизираше това?
— Не самият предмет, а колко често го използвах. Подравняване на различни места по краищата на полето. Изглаждане и заравняване на алеята. Чистене на пътеките. Тя виждаше трактора като част от мен, която стоеше между нас.
Гърни искаше да го накара да продължи да говори.
— Имате ли пътеки в имота?
— Само една, в гората от южната страна на нашата поляна. Но тя е свързана с всички пътеки на Хароу Хил — километри горски пътища и алеи, от страната на Ръсел и от страната на Аспърн. Чистя ги от храсти и ги кося.
— Изглежда, че има много работа. Защо си давате този труд?
— Защото е по-добре да е поддържано, отколкото занемарено. Редът побеждава хаоса. — В очите на Мейсън имаше сълзи. — Не е ли глупаво, че един брак може да се разпадне заради нещо такова?
Сълзите потекоха по бузите му. Той отчаяно погледна към къщата.
— Трябваше да съм до нея. Била е сама. С маниак, който я мрази.
21
В шест вечерта Гърни беше готов да си тръгне от имението.
Обиколи още веднъж просторната ливада, като спря за няколко минути на входа на алеята, за която Мейсън бе казал, че се свързва със сложната мрежа от горски пътища на Хароу Хил.
Облаците в небето бяха потъмнели, пътеката към боровата гора изглеждаше неприветлива и неуморният вятър стана по-студен. Широкият склон на Хароу Хил се извисяваше над този терен — мрачно присъствие, което за момент изглеждаше като основен източник на студа във въздуха. Гърни продължи напред и завърши обиколката на ливадата.
Барстоу и нейният екип бяха приключили с огледа на къщата и плевнята, без да открият нищо, което да противоречи на хипотезата на Гърни за убийството. Дали това заключение ще се потвърди, зависеше от анализа на събраните улики.
За момента можеше с увереност да се твърди, че убиецът на Линда Мейсън — вероятно Били Тейт, съдейки по надраскания символ, начина на убийството и кървавото послание на стената — е проникнал в къщата ѝ, зашеметил я е в кухнята и я е завлякъл в плевнята, където е вдигнал тялото ѝ с кофата на трактора и е извил главата ѝ под такъв ъгъл, че да улесни изтичането на кръвта, след като ѝ е прерязал гърлото. Следите от синя боя по ръба на раната на врата вероятно бяха от скалпела, с който бе надраскал входната врата. Фактът, че е била зашеметена с удар по главата, се стори странен на Гърни, защото подсказваше, че в този момент е била седнала — рядко срещана позиция за жертва на такова нападение. Но за това можеше да има просто обяснение.
Фалоу и заместникът му отдавна си бяха тръгнали. Морган вероятно бе в разгара на напрегната подготовка за пресконференцията в участъка. Грег Мейсън най-накрая се беше прибрал в апартамента си на брега на езерото. Двамата патрулни полицаи бяха сменени от свой колега за през нощта, който щеше да охранява местопрестъплението до ново нареждане.